Днес Вазов вече е по-скоро история, отколкото литература. Неизживяното все още от някои Възраждане.
Вазов - основа, върху която с различен успех са се упражнявали да тъкат килимите, чергите, постелките, халищата или ковьорчетата си българските писатели.
Вазов, традиция на българския творец, хванат под ръка с властта, признат, честван, увенчан.
Вазов без писателска поза, а по домашни пантофи, неглиже - как сам си се подсмихва в огледалото – чува се: „Господине, бъди американец, благородно.”
Вазов, който стяга гърлото.
Вазов на децата, които го четат с речник.
Вазов в задължителната програма, и автор на песни, толкова познати, че не им знаем автора.
Без него липсва камъкът, от който да се оттласнем.
С него се връщаме чак в Сопот.
Какво препрочитаме наистина от Вазов днес: „Чичовци”, „Хаджи Ахил”, някоя и друга глава от „Под игото”, шепа стихотворения. Припознаваме ироническото, не възторга, дребното, не възвишеното, смехът, не умилението.
На гости у Вазов – в къщата-музей, и на „Авторът и неговата публика” по програма „Христо Ботев”: Мирела Иванова, Амелия Личева, Йордан Ефтимов и Силвия Чолева.
събота, 10 юли, от 17.00 часа
