„Всички хора имат право на достоен начин на живот”. За мнозина от нас това е неоспорима човешка максима. За други – един от „основните закони” на демокрацията. Всъщност с това твърдение, което е и първата точка от „Декларация за околна среда и развитие”, се слага началото на една нова житейска философия – „устойчиво развитие”.
Декларацията, както и „План за действие за 21 век”, който трябва да посочи пътя на човечеството през това столетие към създаването на свят на устойчиво развитие, са най-важните документи, съставени по време на най-големия международен форум, състоял се през юни 1992 г. По силата на неговите решения всяка държава трябва да изготви свой план за действие в съответствие с характерните си особености.
За първи път „устойчиво развитие” се използва като понятие през 70-те години на ХХ век от представителите на т. нар. Римски клуб, който обединява интелектуалци и индустриалци. Той възлага на международна група учени от Масачузетския университет в САЩ да изработят математически модел – ако човечеството се развива с досегашните темпове, какво ще стане със Земята след 20, 30 и повече години. След двегодишни изследвания е издадена и разпространена книгата „Границите на растежа”, в която се поставят два важни въпроса. Първо, Земята не може непрестанно да осигурява изхранването на безконтролно увеличаващото се население, тъй като тя самата е ограничена по площ, обем и ресурси. И вторият важен момент – Земята съвсем скоро няма да може да поема боклука, който човечеството произвежда.
Въпреки че устойчивото развитие се свързва с екологията, то е неразделна част от световния морал и култура. Защото преди всичко устойчивото развитие на културата може да гарантира утвърждаването на тези нови принципи и на качествено по-добър живот.
Къде в тази философия е мястото на музея, как той може да се развива устойчиво и каква ще бъде ползата от това? Отговор търсим в предаването ни с Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия, и Вяра Ганчева, социолог.
събота, 12 ноември от 15.00 часа
