За да се поклониш на звуците, цветовете, трябва да си извървял дълъг път. А за да е щастливо едно дете, то трябва да е обичано в къщи.
Стиховете пък са покана за романтично завръщане към детството и възхвала на онези вечни неща, каквито са ароматите, звуците, спомените…
На гости
Искам да отида на гости
на моето детство.
Да ме посрещне баба на
вратата на старата къща, да
усетя аромата на хляба,
изпечен в нейната пещ.
Искам да потичам с децата от махалата,
да поиграем на жмичка, на дама и
“Не се сърди човече”
Искам да отида и още по-надалече – при
куклата ми със златисто елече
подарена от кръстница Гина.
При приятелката ми Мария, която
срещу нас живееше заедно
с костенурката Каролина.
Толкова, толкова сладки неща
от детството искам у дома си да принеса.
А може би те са неизменно със мен
и вкус придават на всеки мой ден?
След дълго лутане по пътя аз стигнах до извода, че моят бог е творчеството.
Има неща в този живот, които остават. Дребни, незначителни на пръв поглед, ала по-вечни от онези, Големите, към които непрекъснато се стремим. Докато вървим по пътя на своето овечностяване, докато играем своите главни роли, ни съпътстват малки неща, безразлични към времето: аромати, звуци, спомени. Те имат такава мощ да ни въздействат, че ако сме честни, ще им отдадем дължимата почит. Защото ароматите, звуците и спомените ни надживяват – ние си отиваме, те – остават. Като сладкото от смокини на баба… Като мушкатото, виното и хляба… Като песента на врабците, славеите и щурците… На тях посветих тази стихосбирка „Сладко от смокини”.
Няма прошка за пропиляната съдба. Ние сме комплексни същества и животът ни е низ от случки и не можем да разделим душата си от тялото.
Загубих своята баба на 16 години и това преобърна нещо в мен, нагласи у мен усещането за звуци и аромати от детството...
Жени Костадинова е завършила философия в СУ „Св. Кл. Охридски”. Работила е като редактор в студентското предаване „Ку-ку” и репортер в програма „Хоризонт” на БНР. Пише за езотерика и психология във вестник „Седмичен Труд”. Автор е на книгата „Пророчествата на Ванга” на издателство „Труд”. Убедена е, че „човек по природа е свободен, той се съпротивлява да бъде вкарван в рамка и управляван.”
И тъй като за нея най-голямото предизвикателство е да се задават въпроси, този път в ролята на задаващи сме ние, а отговорите търсим от Жени Костадинова.
неделя, 11 юли, от 10.00 часа
