„Генът ми е такъв, че не мога да гледам само бъдещето. Ако човек гледа само бъдещето и не съхрани едно кътче, където да остане детето, да е закачливо, да ти намига отвреме-навреме, тогава изчезва всякакво вълшебство. Дори първия сняг посрещах като вълшебство, играехме на стражари и апаши...
Днес панелът уби двора, черешите.
Не мога да забравя кюстендилските жени в картините на Майстора. За приятелите съм Шехерезада, защото съм натрупала много истории, спомени, които разказвам, за да се посмеем. Животът е много кратък. Научих се да прескачам обидата, да не тая в душата си горчиви усещания. Усмивките са ми потребни... Девизът ми е: „Нищо лошо няма да ми се случи до смъртта!” Това е максимата ми, за да не задълбавам.
Когато сме деца, искаме дълго да запазим детството. Щастливи са децата, които имат такива родители, които ги държат свободно. Водех команда от мъжки момичета. Тогава дните ми се струваха безкрайни, дълги, и имах време за всичко. Сега се скъсиха, синът ми е физик - да го питам дали не става нещо в Космоса... Това е прелестта на детството - имаш време да си изядеш филийката, да играеш с бандите...
Баща ми е от Шоплука, бил е на една маса с Елин Пелин - разказва за него, че бил сериозен човек, слуша какво си говорят селяните и записва.
Баща ми прощаваше, не слагаше на сърце. Майка ми - от македонския край - така че съм каращисана от два остри камъка. При нас винаги е имало матриархат.
Нашата земя дава определени сетива. Театърът започва от детството, има го във всяко семейство.
Бог ти е дал таван, не се изхвърляй - да не оплешивееш!
Колкото и дяволска да е професията на артиста, тя е мисия!
Рисувах си клавиши на пиано, защото нямахме пари за истинско. Животът предлага палитра от цветове и всяка багра отговаря на нашата потребност за нови хора, познанства... На хората им е нужно да направят своята дъга!”
Латинка Петрова или Шехерезада, или Лоти, както я знаят приятелите. Поканихме я, за да направим заедно нашата дъга.
неделя, 4 юли от 10.00 часа
