“Радиоапаратите имаха едни зелени оченца, които просветваха и сякаш те гледат, а ти имаш чувството, че всичко, с което влизаш така в контакт, е вътре в тази кутия и се чудиш защо като бръкнеш не можеш да го извадиш...От дете обичам да слушам радио. Израснала съм с приказките, които Лили Попиванова четеше по радиото. Четеше ги толкова сладко, че слушаш с удоволствие и можеш да заспиш, пък ако те боли зъбче да ти мине или да изчезне хремата, ако я имаш...
През идващото хилядолетие българинът няма да се смее, защото тогава няма да има българи – всички ще бъдат европейци. А ако все пак остане някой българин, той ще се смее на сегашното ни неистово желание да станем европейци, защото кой европеец може да издържи толкова дълго на студено, горещо, гладно, безработно, тъмно и мръсно... И все пак има българи, които сега четат и се чудят какви глупости приказвам... Ами ще ми се да ви разсмея! Защото в студ, жега, глад, тъмнина и мръсотия, болести и безнадеждност живеят само мързеливите, които не бъркат в кофите и не просят, останалите са красиви, елегантни, умни, работливи и се смеят почти непрекъснато... понякога. Сигурно през новото хилядолетие българинът ще се смее на това, на което се е смял и досега. Само че... какво беше то?”
Когато излиза автобиографичната й книга “1/2 живот”, Татяня Лолова казва: “След като през 1996 непредпазливо заявих, че съм живяла половината си живот, не ми остава нищо друго, освен лекичко да започна с опитите да му живея и другата половина.”
Ето тези думи ни провокираха и решихме да разберем каква е тази друга половина.
неделя, 25 юли, от 10.00 часа
