Хората ме познават като позитивен човек. Да, те казват, че това е нагласа, но човек може и да се научи. Да се замислим дали положителните неща в живота не са повече от негативните. Когато човек почувства вътрешна хармония и направи една крачка, тогава се формира в правилната посока.
Разработвам методика за творческа работа на подсъзнателно ниво. То е склад на нашите спомени и някой път реагира негативно. Затова всички събития в детството ни оформят като личности. Всеки спомен оставя дълбоки следи. Подсъзнанието работи само по време на сън, затова сънуваме небивалици.
По професия съм атомен физик. Много рисувах като малка и исках да стана художник. На 14 години попаднах на художник в училище, който покани моите родители и каза, че трябва да стана художник! Обаче те казаха не! Но така стана, че преживях катастрофа и се върнах друг човек. Много е важно да се идентифицираш. Мислех си, че така ще остарея. Събудих се друг човек и знаех, че ще рисувам, и всичко стана много бързо. Творческият процес изважда онова, което се таи у нас. Човекът е индивид. Той е микрокосмос. Рисуването предхожда появата на словото. Пещерният човек пръв прави това разтоварване чрез рисунките си – връща се от лов и бърза да нарисува това, което е направил.
Ние нарушаваме хармонията с нашите мисли. Всичко се подчинява на законите на физиката. Децата много боравят с понятието „аз”. Ние създаваме еднотипни същества и не работим с творческата същност на малките. Енергията не се губи, а само минава от един вид в друг без паркинги на безвремието.
Днес нашата гостенка е известна като нетрадиционен художник, който рисува с пръсти.
