Започнах с китарата на 13-14 години. Майка ми беше оперна певица и с нея съм изгледал всичко в операта и оперетата по няколко пъти. Силен спомен от детството ми е мирисът на липи по цялата улица вечер, когато няма коли и хора. Също и бащиният дом, уютът, отношенията между членовете на семейството. Фантастичната ми баба, която ме отгледа. Родителите ми се разведоха, но останаха в добри отношения, израснал съм с християнските символи. Баба ми, освен че беше християнка, полагаше ръка и лекуваше. Когато имах проблем, казвах: бабо, помоли се! И тя три дена на пост и молитви. Никога не съм се опитвал да бъда друг – разбрах че така само ще си губя времето.
Баща ми бе изобретател-математик, давал ми е съвети, удивителен човек. Майка ми – също. Бяха на моя страна, дори когато в училище ми правеха забележки за дългата коса. И когато трябваше да напусна страната, те ми казаха: ако ще бъдеш щастлив, тръгвай! Бил съм индивидуалист, все исках да водя децата. Когато работя с хора, държа да правя нещата както аз ги разбирам и приемам. Когато се спъваш – падаш, но се научаваш да ходиш.
Вярата също е процес. Всички религии третират един и същ феномен – любовта, семейството, политическата цялост на една система. Ние сме още пеленачета по отношение на интелигентността. Живот без творчество и разум не си заслужава да се живее. Консумацията няма таван, искаш повече и повече. Аз се чувствам добре, когато имам нужда да правя нещо. Обичам да си готвя. За мен приятелството е най-високата морална категория. Ако един родител ни поощрява, помага, ние получаваме реално самочувствие, знаем кои сме. Между 2 и 4-годишна възраст едно дете се развива най-много.
Добре е да запомним това, че между две и четири години, детето трябва да получи толкова обич, колкото е необходимо за неговото самочувствие! И какво още – ще разберем от музиканта Тенко Славов, отсъствал от страната дълги години.
