В понеделник ще чуете разказа на Христо Калчев „Лека скука”, във вторник ви очаква откъс от „Нещо като автобиография или потта на жабата” от Акира Куросава, в сряда ви предлагаме стихове от Иван Теофилов, в четвъртък ви очаква среща със стихове на Христо Фотев (едно от тях ви предлагаме по-долу) и ще завършим седмицата в петък пак със стихове – този път от книгата на Уолт Уитман „Стръкчета трева”.
Там далеч, далеч в Бургас,
там - в самия пясък,
пролетен се виждам аз
и в дъждовен блясък.
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам - и вечен.
Лъжех - а не знаех аз -
че съм - малък и далечен.
Как да знам, че съм пиян
аз от дъжд и песен,
дъжд със вкус на океан
и на път чудесен.
Как да знам че съм щастлив
в тоя стръмен пясък.
Аз не вярвах, че съм жив,
а бях жив - до блясък.
Бях по-жив от кратък вик
на делфин - и гларус.
Цял - във техния език,
старт, печал и радост...
Там далеч, далеч в Бургас,
там от зимен пясък,
аз изграждам своя глас -
острият му блясък.
Христо Фотев
