„...И ний ся извинявахме, како сме человеци чуждинци и прости. И като са варнахме назад, фатиха ни тамо яничарите, що вардяха и искаха да убият нас, почто они не видели нас като преминахме сас ония народ. И като са свободихме от тамо, пойдохме на общая скеля и приминахме на Юскудар....”
Юскудар е квартал на Истанбул оттатък Босфора. И днес се казва така. Някои географски понятия са удивително устойчиви, някои исторически - удивително неустойчиви, и това дава възможност да се връщаме към едните и другите от време на време в преследване на различни хрумки.
С помощта на неколцина безкористни фенове на Софроний и след много работа върху странния междинен стадий от развитието на българския език, който можем да наречем, въпреки всички условности, езикът на Софроний, се опитахме да издирим тук и сега душата на уникалната смес от време - пространство - разбиране за света и самия себе си.
Участват: Велислав Павлов и Боян Папазов
Звукорежисьор: Живко Марев
Използвани са текстове от „Житие и страдание грешнаго Софрония”.
От 11 май, във времето на Радиоколекция, всеки делничен ден от 21.20 часа.
