„Антихрист” е сравнително по-малко познат на читателите роман. Литературният канон, през който основно се приема големият български писател Емилиян Станев, е романът му „Иван Кондарев”.
„...От нямане какво да правя и защото ми се иска да забравя лютата мъка, пиша житието си. Дано смогна да го подредя с малко суета, без да щадя гордостта си, защото, макар че от умъдряване окото ми не трепва от най-откровени признания, пак ще поизлъжа, ако не за друго, поне да го украся тук-там. Но що да се прави, когато са сладки за душата спомените и тя умее със своя тайна да подслажда и най-горчивите… А сега, когато дяволът превърна света в пъкъл за унищожение на християните, а българската земя заля с безчестие и гибел, останаха за утеха само те…”
Така започва потресаващата изповед-покаяние на монаха Теофил, син на Тодор Самоход, царски зограф, кръстен с мирското име Еньо, участник в богомилската ерес, свидетел на османското нашествие.
Както казва Иван Сарандев „…Емилиян Станев създава образа на ярка, изключителна ренесансова личност, с развита критичност, с проникновена наблюдателност, със склонност да се съмнява във всичко, с аналитичен дух. Героят съществува в три възрастови и много нравствени и философски превъплъщения. Чрез биографията му авторът утвърждава търсенето, което отрича успокоението, застоя, което е търсене на всички времена. В този смисъл героят е последователен и цялостен и остава открит в перспективата на времето.”
Текстът на „Антихрист” се чете от големия български актьор Владимир Пенев.
Режисьор на своебразната радиолитературна поредица е Стилиян Петров.
Всеки делничен ден от 21.20 ще се излъчат петдесет серии по 10 минути
