Защо в древен Вавилон човекът се е чувствал като част от Космоса, приемайки го и като част от себе си, без астрология и астрономия да враждуват помежду си? Как се стига до раздвояването на познанието за звездното небе, когато Клавдий Птолемей разделя представите за човешката съдба от космическите закони в две самостоятелни книги – „Тетрабиблос” и „Алмагест”?
И по какво се различава космическото светоусещане в неговите зодиакални понятия при най-старите цивилизации като древен Египет, Тибет, Индия и Китай?
Отговорите – от астролога Оксана Хорват, астрофизика Владимир Божилов и антрополога Александър Илиев.
