Предоставяме ви писмо на Милчо Левиев, което той изпрати до приятелите си в памет на колегата им.
В периода между 1955 и 1970 г. получих две обширни, дълговременни и необичайни образования по джаз музика:
- слушайки редовно радиопредавания на Уилис Кановър по „Гласът на Америка”
- чрез редовните ми посещения на ул. „Венелин” № 4 в дома на моя скъп приятел Любен Борисов, притежател на огромна музикална фонотека.
Освен изключителен музикален талант, Любчо притежаваше завидни познания и сръчност в областта на електрониката и звукозаписа. По това време бе изключително трудно да се намери някоя и друга джаз-грамофонна плоча, но Любчо успяваше по някакъв начин да намира много и да ги презаписва.
Освен прекрасните качества на човек и музикант, Любчо, както всички нас, имаше и някои недостатъци. Един от тях бе да закъснява за работа, нещо, между другото, често срещано (не знам защо) при джазбасистите.
По времето, когато бях диригент на Биг Бенда на Радиото, често се налагаше на път за репетиция или запис да се отбия на „Венелин” № 4, за да „забера” Любчо с мен. Едва успявах, защото той искаше винаги да ми пусне някакъв нов запис.
Мисля, че не само изключителния му слух, но и огромното количество музика, която слушаше, го направиха най-суингиращия (и досега) български басист, нещо като „наш” Рей Браун. А в джаза това е най- необходимото качество – It Don’t Mean A Thing If It Ain’t Got That Swing (Дюк Елингтън). Както Рей Браун, с когото съм свирил и записвал, Любчо не блестеше с техника, виртуозност и музикални акробатики, но доставяше освен суинг, също така и другата важна необходимост, изискваща се от неговия инструмент – солидна хармонична фундаменталност. Доказателство са редица записи на квартет „Джаз Фокус ‘65” с него, за съжаление още неиздадени.
Когато отпразнувахме 40-годишнината на квартета, Любчо беше вече от дълго време пенсионер, не свиреше и дори нямаше инструмент. Намерихме му контрабас и с една репетиция зазвуча така, че все едно никога не бе прекъсвал да свири.
През последните 20-ина години, всеки път когато идвах в България, не пропусках да си отбия на „Венелин” № 4, често в компания с Васко Казанджиев, Джони Пенков, Краси Кюркчийски, за да чуем последните презаписи на най-доброто от „Мецо” TV предаванията. Около Нова година говорих за последен път с Любчо по телефона. Каза ми: - Ела колкото можеш по-скоро, ще ти пусна страхотни музики!
Той бе единственият човек, когото съм чувал да употребява думата МУЗИКА в множествено число.
Любчо, ще ни липсваш много!
Милчо Левиев
