Името на градчето Правец близо до София доскоро се свързваше с името на покойния комунистически лидер Тодор Живков като негово родно място, и още - като родно място на българските високи технологии, които някои от нас си спомнят под формата на тежък едновремешен компютър „Правец”...
Сега животът в това красиво кътче вече се свързва със съвсем други приоритети.
В последните години „родното място на българските високи технологии” не се гордее с успехи - икономическото развитие на общината следва общите белези на икономическото развитие на цялата страна - полуразпаднало се производство, свиване на пазара, замряло земеделие, безработица... Хубавото досега беше, че
частният сектор растеше от ден на ден и търсеше хора за работа... В момента не е така... но сигурно и този малък бизнесдял не е малък, защото общината, дори и в тези трудни времена, провежда една добре организирана социална политика...
Именно това е нещото, което отличава тази община с 10-ина хиляди жители от останалите в България - добрата организация на малкия общински бюджет в полза на по-възрастните и социално слабите...
Иначе природно-археологическите дадености в общината са много и мечтата на хората да печелят от туризъм не е съвсем безпочвена... Една от атракциите в региона - това е един горски парк, който собствениците му са кръстили „Небесните пасбища” и са го оформили като жива приказка в землището на село Осиковица...
След като си взели гората, двамата ветеринарни лекари Васил Ангелов и синът му Александър създали приказни сюжети под боровете на осиковската гора - горско духовно училище, къщичка на баба Яга, мост на любовта и още какви ли не фантазии от дърво, камъни и клони...
