Миналата година ни се наложи да опознаем Того, тази година - Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76 място. Има и добра новина, изпреварихме съседите си, Румъния е 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация „Фрийдъм хаус” всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни.
Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8 поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС.
Какво се оценява?
Анализират се законови, политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натискът, който правителствата оказват на медиите, унижаването на журналисти и структурата на собствеността. Веднага се сещаме какво анализирахме напоследък. Критично близката дистанция между журналисти и хора от властта, и кръговете със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите, независимо дали става дума за обществени или частни.
На това риалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ, с елементи на замесване и на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо, че днес в “Труд” пише, цитирам: БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия. Това, че го пише, не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние, журналистите, защото рейтингът на свободата на словото би трябвало да е единственият важен за нас.
Очевидно все още е много важно какво казват хората във политиката - на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични. Крайна утопия. Доколко обаче е сериозно изборът на генерален директор на БНР да се обвързва със законовите промени в медийното законодателство и редукцията на членовете на СЕМ? Ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е добре.
Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. Затова отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да притопляме вчерашни гозби. Като тежкият компромисен избор за генерален директор през 2001. Това е добре да го припомняме ние, журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зареден с опит за влияние.
Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ? Очаквайте след малко разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии.
Прозрачни ли са институциите в България? Защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от Фондация програма “Достъп до информация”.
Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят - очаквайте интервю с Малкълм Лав, дългогодишен продуцент и водещ в Би Би Си, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери вестникарски заглавия-тиражлийки.
