В „Добри стопани, а не господари на езика” съм се опитал да приземя нещата. Смятам, че съвременните български филолози твърде “твърдо” се отнасят към тъй наречената норма. Те даже на места бъркат нормата с кодификация. Това не е напълно така. Нужно е внимателно да се борави с езика. Всъщност в нашата филология се наблюдава още от първите години след Освобождение един вид декретиране. Т.е. без да има натрупани изследвания, започва да се налага определен вкус, определени визии, които са индивидуални и могат да бъдат наречени авторски. В нашите кодификации именно това авторство, личният вкус, се налагат да представят що е правилно и що не е правилно.
Тази книга е за всички. Първото й име беше “Книга за всеки българин”, след което създадох един друг модел в три стъпки, в три такта развивам една теза, която да ми помогне да видя цялата картина от всички възможни ъгли. Започвам от историята към теорията, след това от теорията към практиката и затварям кръга с посока от практиката към историята. Т.е. следват още две такива книги. Аз пиша леко, без много терминология, четивно. Книгата ще донесе полза не само за филолозите, а и за по-широката българска публика, която има интерес към езика. Идеята е да не се отнасяме към езика като към негови господари, а като добри стопани.
