На този архипелаг е най-хубаво в часовете на залеза. Не само заради красотата, а и заради един ритуал, който се повтаря всяка вечер, когато рибарските лодки се завръщат с богат улов. Очакват ги всички заедно – хора, животни, пеликани и всевъзможни други птици, тюлени и домашни кучета. Всички чакат търпеливо и за всекиго се намира по нещо. Сцена почти библейска - идилия, която е невъзможна другаде, която не може да се опише, а трябва да си види.
Наричали са архипелага с много имена. Според моряците на два френски кораба той бил „най-отвратителното място на света”. Испанците назовали островите „омагьосани”, а други пришълци ги надарили с поетичното определение „острови на очарованието”. След всичко, което видях и научих тук, не мога да ги нарека другояче освен „острови на надеждата и хармонията.”
