Мнение на д-р Ленков от Българския лекарски съюз пред „Нашият ден”:
Аз мисля, че конфликт няма. Той е изкуствено създаден. Просто в един момент проф. Генчо Начев тръгна да говори за създаване на нова лекарска камара, която да контролира, от една страна, медицинските грижи, а от друга страна, квалификацията на докторите. Всичко това вече е реалност в нашата практика. Имам предвид т.нар. Акредитационен съвет, който с решение на УС на БЛС беше ситуиран. В него влизат 6 души представители на лекарското съсловие, 6 души от Асоциацията на медицинските специалисти (научните медицински дружества) и 6 души представители на висшите медицински училища. Това е орган, който вече има едно заседание. Следващото ще бъде тази седмица, на което ще си изберат председател, ще си създадат правилник и ще започнат да следят точно това, което проф. Начев иска, а именно да се знае кой докъде е стигнал в своята квалификация, кой до къде има компетентност да върши определена работа в областта на медицината. Проф. Начев малко тича след вятъра, независимо че той сам изрази желание и беше включен в този Акредитационен съвет по негово желание. Нас ни учуди интервюто, което той даде във в. „Труд”, защото сам е достатъчно навътре в проблематиката и ако иска активно да съдейства ние сме му дали възможност. Не само пациентите, ние, лекарите, също имаме нужда да следим какво става в нашите среди. БЛС иска да покаже, че е саморегулираща се организация. Т.е. ние сме достатъчно отговорни пред себе си и обществото, за да може в случай на лоша лекарска практика, да не търпим такива лекари. В България има много добри лекари и нашето желание е всеки лекар да има паспорт и в него да се вписва всичко, което вече споменах. Той трябва да бъде достъпен до всеки пациент. Акредитационният съвет ще извършва именно тези оценки в съсловието. Ние имаме достатъчно хабилитирани лица в медицинските университети и това ще става с тяхна помощ. Обществото обаче трябва да разбере една простичка истина. Медицината е една професия, в която се налага непрекъснато квалифициране, за което са нужни пари. Един курс понякога струва от няколко стотин до няколко хиляди лева. Когато обществото не е осигурило лекарите да разполагат с тези средства, квалификацията става много трудно. Ние имаме желание, но опира до финансови възможности. Как един лекар ще отиде на симпозиум или на една конференция, за да е в час със съвременните практики, когато възнаграждението му е 750 лв.? Как ще даде той 400 лв. за участието си там? Всяко нещо има своята цена и така е по цял свят. Не можеш да заплащаш според касата 600 лв., а медицинската услуга да струва 1000 лв. Някой трябва да доплати разликата. Този разговор е крайно време да започне в публичното пространство. Само така гражданите ще спрат да доплащат и да правят дарения на болниците. Ще приключа с това, че подобен опит като с Акредитационния съвет у нас има в Полша, Франция, Германия и др.
