Коментар на Георги Василски пред „Нашият ден”:
Интересна и драматична беше ситуацията в Румъния в последните дни след оставката на премиера Емил Бок. Преди това имаше едно друго интересно развитие с отстраняването на външния министър заради обидни квалификации от негова страна по отношение на протестиращите, застанали срещу антикризисните мерки на правителството. И без тези протести си имаше политическа криза. Протестът беше повече медиен. Той беше организиран, за да се показва по медиите и не беше толкова масов. Миналата година имаше много по-големи протести, които не доведоха до никакви сътресения. Капката, която преля чашата за смяната на правителството започна от смяната на Баковски, който е личен избор на президента Бъсеску, силната фигура в румънския политически живот. И след това последва може би едно активно мероприятие, което беше организирано срещу довчерашния министър-председател Емил Бок. Той също беше предан, беше изваден от миманса на партията и доведен за премиер, въпреки че беше много успешен кмет на Клуш – един знаков град в Румъния. Одисеята започна след информацията, че правителството всяка година е отделяло по 400 млн. евро за снегопочистване, но тези пари фактически са разпределяни между тесен кръг от хора около министър-председателя. Това разгневи хората. Свободният паричен ресурс става все по-малък, а това разгневи и депутатите от самата управляваща партия, които даже не са знаели за това. Излизат около 6000 евро на километър за снегопочистване. Само за справка, в Норвегия за цялата зима цената на километър е 1400 евро. Т.е. нещата могат да се разделят на две. Едното е тлееща политическа криза, защото Емил Бок винаги е смятан за бушон. Интересното е друго, сменя се не цялото правителство, а само представителите на най-голямата партия в т.нар. коалиция. Другите вероятно няма да бъдат пипнати. Фактически идва бодрата смяна от т.нар. демократично-либерална партия, водена от президента Бъсеску, идва Б отбора, който трябва да запази статуквото. Статуквото в румънския политически и икономически живот дава достъп до финансирането от държавния бюджет, до европейските фондове и до бъдещи кредитни линии. Единствените двама, които ще запазят постовете си в новото правителство са официално политически необвързани. Това е министърът на правосъдието, личен приятел на Бъсеску, и министърът на еврофондовете. Протестите в Румъния са организирани от губещата популярност организирана опозиция. Тя се опитва по някакъв начин да се легитимира, че ръководи социалния живот в страната. Смяната на това правителство реже аргументите на опозицията, защото всички техни искания (с изключение на желаната от тях оставка на Бъсеску), изведнъж са изпълнени. Всички омразни на опозицията министри са сменени. Самите антикризисни мерки показаха, че изхарченото е повече от изработеното. Средната работна заплата в Румъния е около 450 евро чисти пари. Минималната пенсия е 180 евро. Това е абсолютно сравнимо със стандарта на живот в България. Румъния дълго време живееше със свръхочаквания, че е независима страна, но от 2013 г. кредитите трябва да се плащат. Снощи президентът Бъсеску за първи път смени тона и смени местата на два факта. За него 2012 трябваше да бъде година на икономическа стабилизация с растеж до 2.5 % на икономиката в макроикономически аспект.Сега той заявява, че новото правителство трябва най-напред да повиши благосъстоянието на народа и то още тази година. Това реално не може да стане. Антикризисните мерки не могат да спрат дотук, което налага сериозно съкращение на бюджетна сфера и икономии най-вече в социалната сфера. В Румъния повече от предприемачите са полицаите, чиновниците, военните, хората гледат да се закачат на някой държавна служба и ако може да докарват отнякъде допълнителен доход. В България не е така. Първо, ние сме индивидуалисти. Второ, разбрахме вече, че няма толкова много държавни служби и затова развиваме себе си, за да оцелеем. По отношение на бъдещето и очакванията за предсрочни избори, като единствена демократична формула за нормализиране на румънския политически живот, бих анализирал фактите. Опозицията е интересна конфигурация. Там са либералите и социалдемократите, които са с доста различни политически виждания. И двете партии преди това бяха коалиционни партньори на управляващите в момента демократлиберали. Те са много гладни икономически и нестабилни, беше им отрязан всякакъв достъп до фондове и финансиране. Опозицията с времето ще губи, много често от тях напускат хора и отиват в нови партии, които дори участват в управлението. Опозицията започва да губи почва и ако не успее да предизвика предсрочни избори, в което съм сигурен, през есента те няма да прескочат 50-те % и няма да могат да направят самостоятелно правителство. Така че развитието на процесите в Румъния са в полза на статуквото.
