Краткото определение в заглавието е по повод проведената на 2 декември от Университета по библиотекознание и информационни технологии научна конференция с международно участие на тема “Етническа и религиозна толерантност. Гражданско общество в Югоизточна Европа”. В научната част лекторите се опитаха да очертаят етническото и религиозно разнообразие в Югоизточна Европа и да потърсят диалог между научните работници, медиите и не правителствените организации. Задача важна, но се оказа почти невъзможна. Безсмислено трудна терминология, дълги доклади написани сякаш сами за себе си, език лишен от образност и всичко това в област, колкото емоционална, толкова и рационална.
Всъщност стана ясно, че науката и практиката са две разделени успоредни прави, които май нямат шанс за пресичане. И още две новини. Д-р Ахмед Доган не дойде. Не дойде и представител на Българската православна църква. Можем да си направим изводите сами. Всички носещи обаче името балканци, тичаха да замазват проблемите си, поне това усетих днес. Убеждаваха ни, например, колко в Македония са толерантни към етническите албанци, но и дума не казаха за българите и за антибългарската пропаганда. Балкански синдром. Колкото до ползата от подобни срещи, има я, дори и само затова да се срещнат експертите, да уточнят термините и да разберат конфликтната точка на Балканите- това да защитиш себе си, кой знае защо от най-близкия- от съседа. Дали това е само балкански синдром? Примери и в европейски и в световен план има много. Имаше представители и на Косово, и на Албания, които споделиха същите проблеми като нашите и тези в Македония. Всъщност етническата толерантност или както казаха “комшулукът на душите ни”, това е нещо, което ще преживеем в необозримото бъдеще, но трябват усилия от всички, които говорим различни езици, изповядваме различни религии, но живеем на тази земя.
