Музикално пътешествие по стъпките на бай Ганьо из Европа. Ще посетим Унгария, Австрия, Германия, Чехия и Русия. Ще си спомним как бай Ганьо гони влака с килимчето си на будапещенската гара, какъв е той в отношението си към прекрасния пол и как готви риба. И тъй като особено сега, през сезона на отпуските, умението да се готви риба е много важно, ето рецептата на рунтавия нашенец за печена риба:
„Стойте, не шавайте, само гледайте как се готви риба!” „Сол!” - командува бай Ганьо. Дават му сол, той си подпретва ръкавите до лактите на влакнестите ръце, бръква в солницата с недотам деликатните си пръсти и почва да соли и да разтрива отвън и отвътре и без туй насолената риба. „Червен пипер!” - ама де ще имат тия диванета червен пипер! „Чер пипер” - командува бай Ганьо, граби пипера и търка по рибата. „Скара!” - тръби тържествующият готвач, но тук не можаха да го разберат, при всичките му жестове, па и той сам назърна наоколо и не можа да забележи скара; но туй препятствие ли е за бай Ганя? Не е той вчерашен! Като взе щипците, нарина всичкия огън пред отвърстието на пещта, остави другите гозби да почиват (то добре, че бяха вече готови), разкрачи щипците, сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта, но вратцата тесни, закачи се рибата, подхлъзна се и - цап! - в огъня. „Ай!” - извика стопанката. „Нищо, нищо!” - успокои я бай Ганьо, грабна рибата, издуха налепените въглени и пепел и пак я тури на скарата. Дим и рибена миризма напълниха цялата кухня. Стопанките - в отчаяние, бай Ганьо сияй, той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа, и подсмръква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омацана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата, за да не изстине неговата гозба: „Прясна риба не е ли гореща - хвърли я!” Рибата, опечена, с оваляна в пепелта опашка и глава, сложиха в една чиния под любезната команда на бай Ганя: „Скоро! Скоро! Додето е гореща, дайте лимон и вино, без вино две пари не чини!”
неделя, 11 септември от 0.15 часа
