Всеки петък до 9 септември малко след полунощ ви предлагаме двучасов концерт, в който благодарение на безценния архив на БНР са включени забравени песни и изпълнители от българската и световна популярна музика. Този петък, на 19 август, ще се потопите в магията на стила Bossa nova, зародил се в края на 50-те години в Бразилия и оказал огромно влияние върху развитието на българската и световна популярна музика. Ще чуете песни и инструментални пиеси в ритъма на Bossa nova в изпълнение на Антониус Карлос Жобим, Сара Вон, Йорданка Христова, Паша Христова, Мина, Рей Чарлз, Франк Синатра, Стен Гец и много др.
Боса нова
Боса нова (на португалски: Bossa nova, нова тенденция) е бразилски музикален жанр, произлязъл от самбата и джаза. Той е популяризиран от Антониус Карлос Жобим, Винисиус де Мораешс, Жоао Жилберто и привлича много последователи и почитатели, които първоначално са предимно млади музиканти и студенти. Направлението боса нова продължава само шест години (1958 – 1963).
Смята се, че Боса нова е създадена в Бразилия през 1958 година от Жоао Жилберто съвместно с бразилската певица Елизабет Кардозо. През 1958 година Кардозо е поканена от Винисиус де Мораеас за вокал на албум с песни, написани от него и Антониу Карлос Жобим. Албумът Canção do Amor Demais се превръща в първия албум с боса нова музика и дава начало на стила. Популярността на боса нова добива световни размери през 1963 година с излизането на албума A Gorota de Ipanema („Момичето от Ипанема“), който включва изпълнения на Жоао и Аструд Жилберто и саксофониста Стан Гец. Това е един от най-продаваните албуми в света.
Боса нова най-често се изпълнява на класическа китара, на която се свири с пръсти вместо с перце. За най-чиста форма се смята китара без акомпанимента на вокали, както при Жоао Жилберто. Дори при аранжиментите, които са най-близки до джаза, китарата винаги свири основния ритъм.
Пианото е друг важен за боса нова инструмент, макар и не толкова, колкото китарата. Жобим пише и изпълнява повечето си записи на пиано. Пианото също така служи за стилистичен мост между боса нова и джаза.
Барабаните и перкусиите не се смятат за съществени инструменти за боса нова. Въпреки това съществува отличителен стил за свирене на барабани и перкусии за боса нова.
Боса нова е обявена за културно национално наследство на Рио де Жанейро с указ на кмета на града Сезар Мая. Това става във връзка с планираните за 2008 година чествания на 50-годишнината на стила.
Мина
В края на 50-те години на ХХ век в Италия прави своя дебют една от най-големите певици - Мина, която първоначално се появява с псевдонима – „Бейби Гейт”. Ана
Мина Мацини - Мина е родена в Кремона. Години по-късно нейните покровители и почитатели я наричат „Тигрицата от Кремона”. За нея Луис Армстронг казва:
„Мина е най-голямата бяла певица в света!”. Тази оценка за мнозина сигурно ще се стори пресилена, но принадлежи не на кой й да е, а на един голям музикант, а и едва ли Армстронг е давал често такива определения. До края на 50-те години Мина издава няколко дългосвирещи плочи, в които записва предимно песни в модерния за онова време стил - рокендрол. На фестивала Санремо Мина за първи път се появява през 1959 година с песента „Nesuno” - „Никой”, следващата – 1960 се представя с „Е’ vero” – „Истина ли е това”, а през 1961 година с „Le Mille bolle blu” – „Хиляда сини мехура”. И трите й участия на този фестивал са неуспешни, след което Мина решава никога повече да не стъпва на Санремо в знак на протест срещу машинациите на журито и комбинацията от подредбата на първите места, която в повечето случаи е предварително решена. През 60-те и 70-те години Мина е звезда не само в Италия. Нейната популярност надхвърля пределите на Италия, песните и плочите й се продават в милиони тиражи. Стиловият диапазон на певицата е невероятно богат, включващ песни от стила на италианската канцонисима до класически джаз стандарти. Успехът й през тези десетилетия е толкова голям, че покани за концерти се сипят от цял свят. В края на 70-те години проблемите в личния живот на певицата постепенно я отдръпват от голямата сцена и тя все по-рядко се появява пред публика. Дори Франк Синатра не успява да я склони да участва в съвместно турне, от което да бъде издаден албум на живо.
