Този петък ще ви върнем в „златните години” на прохождащата рокмузика.
Ще слушате песни на легендарните групи „Бийтълс”, „Ролинг стоунс”, „Доорс”, „Муди блус”, „Блек сабат”, „Търтълз”, „Пинк Флойд”, Камалеонти”, „Ле Орме”, а от българския рок - на групите „Щурците”, „Сребърните гривни”, Диана експрес”, „ФСБ”, „Сигнал”.
Ще чуете уникални записи от фонда на БНР, някои от които неизлъчвани от близо 40 години.
Кратко въведение към историята на рока
В основата е рокендролът в САЩ. Той произлиза от ритъм енд блус музиката на афроамериканците. Те я слушат по радиото и на грамофонни плочи под наименованието „расова музика”. Как се стига обаче от блуса до рокендрола?
След края на Втората световна война сред белите тийнейджъри в САЩ се вселява духът на неподчинението. Младите бели противопоставят на трудовото прилежание на родителите си жаждата за удоволствие „тук и сега”. Те възприемат черния ритъм енд блус като звуков символ на тази си „философия” и … влизат в противоречие с писаните и неписаните закони на сегрегацията в тази страна. Музикалната индустрия реагира с кавърверсии.
Редица бели като Бил Хейли и Елвис Пресли правят кавъри на известни ритъм енд блус песни. А наименованието рокендрол? То съществува отдавна, но неофициално. Пръв радиоводещият Алън Фрид го въвежда през 1953 г. като нарича едно свое популярно предаване „Домашното рокендрол парти на лунното куче”. Рокендролът става популярен и в Европа. Рокмузиката си пробива път във Великобритания. Британски юноши-аматьори сътворяват своя версия на ритъм енд блуса и рокендрола. Първоначално „новата музика” я наричат бийт. Тя бързо се разпространява и в САЩ, където през 1964 г. 60% от всички продадени плочи са на „Бийтълс”. В разгара на британското нашествие американската музикална индустрия заменя думичката „бийт” с „рок”. Един вид: да не забравяме, че всичко все пак започва от рокендрола в САЩ…
Рокмузиката от 60-те години е белязана от постиженията на легендарните британски групи „Бийтълс”, „Ролинг стоунс” и „Дъ Ху”. По-късно възникват направленията арт рок, хард рок, софт рок, кънри рок, електронен и други.
В средата на 70-те години настъпва рязка промяна. Нови млади британци-аматьори в т. нар. пънк, възстановяват първоначалната простота и грубоватост на рока. Възниква течението нова вълна. И когато всичко пак започва да се усложнява, идва ново връщане към корените. В средата на 80-те години водещо значение придобива агресивният хеви метъл рок и неговите разновидности траш и спийд.
Днес рокмузиката е в дълбока криза и като че ли е изместена от техното, ар ен бито и други хибриди на съвременната популярна музика. Все пак рокът остава една от възможностите да се твори „групарска” музика”.
Предпоставки за възникването на рок музиката
Към средата на 60-те напрежението от военните действия на САЩ във Виетнам ескалира; световната студентска младеж се политизира, гражданските права и феминизмът са горещи теми, а разрастващото се младежко движение открива наркотиците и тяхното въздействие върху съзнанието. В крак с времето, някои попжанрове демонстрират ангажираност, социално съзнание и експериментаторски дух, в резултат на което се ражда рокът.
Към втората половина на десетилетието много от хората, които си купуват музика, приемат попмузиката за остаряла и поуталожила енергията си начин за бягство от действителността, подходящ за по-възрастната или съвсем млада аудитория. Рокът, от своя страна, предлага безкрайни психеделични полета, напоени с дрога, като в същото време добавя и сериозна доза реализъм и служи за отдушник на нарастващия брой певци композитори, като изразява тревогите на хората, отказващи да гледат света през розови очила. През кръглите очилца на Джон Ленън може би, но с лупи, които фокусират върху важни и понякога противоречиви въпроси, вместо да се плъзгат по блудкавата плоскост на теми като любовната раздяла да речем.
Като слагат край на традицията на триминутните поппесни, подходящи за радио и джубокс, тези музиканти предлагат далеч по-дълги изпълнения, които често включват пространни инструментални сола. По този начин поправят пътя за стилове от следващите десетилетия като хеви метъл, прогресив и стадионен рок.
Разбира се, Джон Ленън и „Бийтълс” са сред малцината, направили успешен преход от поп към рок. След тях идват „Ролингстоунс” и „Ху”, които вече са започнали да показват по-агресивна рок чувствителност. Ако добавим и бивши фолк музиканти като Боб Дилън и Byrds, както и изгряващи звезди от Западния бряг като Доорс, става ясно, че като отзвук от музикалната еволюция, избухнала от двете страни на Атлантика десетилетие по-рано, рокът е новият глас на младите.
Докато в края на 60-те оптимизмът от Лятото на любовта отстъпва пред цинизма, подхранван от граждански вълнения, кървави антивоенни бунтове и хипи контракултурата, психеделичната музика и повлияните от Изтока мелодии са изместени от вокалните спектакли на Джанис Джоплин и Джо Кокър, както и от базирания върху блуса хард рок на групи като Cream и Jimmy Hendrix Experience.
Начало на рок музиката в България
Българският рок започва своето съществуване от декември 1962 г. Заслуга за това имат Димитър Милев - соло китара, вокал; Иван Милев - китара, вокал; Кирил Маричков - бас, вокал; Панайот Михайлов - ударни, Петър Цанков - ударни, които през тази година основават група „Бъндараците”. Името на групата идва от прякора на Димитър Милев - „Бъндарака”, „Бънди”, който заедно с брат си Иван са сред основателите й. В началото ентусиазмът е водещият принцип при изграждането на стила и облика на групата. Репертоарът им е съставен от песни на популярните „Енимълс”, „Сърчърс” и „Шедоус”, които те имитират едно към едно. Първите изяви са по забави и балове (слаботоковият завод „Ворошилов”, Художествената академия, в Студентския дом на културата.
До 1965 г. групата осъществява концертни турнета с Георги Минчев, записи по радиото (между тях е и първата песен на Кирил Маричков „Разходка”). През 1966 г. Кирил Маричков и Петър Цанков напускат „Бъндараците”, за да създадат „Щурците”, а „Бъндараците” продължава съществуването си до 1968, след което се разпадат (концертни турнета като съпровождащ състав, участия на фестивала „Златния Орфей - 1968, на Световния фестивал на младежта и студентите в София – 1968 г.). Братя Милеви не продължават своята музикална дейност. „Бъндараците” имат записана малка грамофонна плоча под името „Синигери”, издадена от фирмата „Балкантон” през 1968. На 15 юни 1993 Димитър Милев умира. Колегите му организират голям концерт в негова памет.
Следващата българска рокгрупа, която започва своето съществувание от 1962 г. е „Сребърните гривни”. Групата е сформирана от Валентин Стефанов, който през 1962 г. организира „Огнените момчета” - младежка формация, която свири по училищни забави, в Международния лагер в Приморско, съпровожда концертите на Мария Мицева и Борис Гуджунов. В началото репертоарът на групата се състои от инструментални пиеси на „Шадоус”, някои от които са регистрирани на запис в Българското радио. Името „Сребърните гривни” е предложено от К.Русев (редактор в Българска телевизия) и е свързано с гривните, които обичат да носят младите музиканти по онова време. То се появява за първи път през 1964 по време на дебюта на групата по телевизията. Най-голяма известност „Сребърните гривни” получава в периода 1968-19669 (по това време с групата пее и Георги Минчев), когато се появяват фолклорните обработки на Георги Станков. „Дай си Въсе ръчицата”, Пусто но лудо и младо”, „Вечеряй Радо”, „Ела се вие превива” са нещо ново за рок музиката и популярността им надхвърля границите на България („Вечеряй Радо” достига до N2 в югославския поп-парад, песните се въртят по радиостанциите в Чехословакия и Съветския съюз). Оригиналността на тази идея подтиква някои български композитори да напишат песни с фолклорен характер за групата: „Зарезан” (музика Борис Карадимчев), „Сватба” (музика Ангел Заберски), 1969 г. Същата година „Сребърните гривни” осъществяват концертно турне и телевизионен филм в бившия Съветски съюз.
Групата има издадени 10 малки плочи от „Балкантон” и съществува официално до 1971, като с нея работят Симеoн Щерев, Крум Калъчев и други известни музиканти. Александър Петрунов продължава да работи с оркестър „6 + 1” с ръководител Иван Пеев, групите „Тангра”.
