Радио България

През ноември в Националния археологически музей в София бе показана изложбата „Арт Код Кападокия”. Тя включва 70 творби: живопис, графика, керамика и художествена инсталация от 33-ма български автори, свързани в магичен балкански културен мост. Платната са вдъхновени от суровата красота на древните земи на Кападокия на територията на днешна Турция. Областта е прочута в цял свят с природните си феномени, с вдълбаните като дантела в пещерите скални жилища и манастири, с уникалните скални стенописи от ранната християнска епоха и натрупването на различни културни пластове.

Експозицията бе представена за първи път на българска публика през юни т. г. в СБХ, но поради големия интерес към нея, по инициатива на турското посолство в София бе показана повторно по повод Турските културни дни у нас и през ноември, каза за Радио България организаторът на изложбата Венера Константинова – председател на секция „Монументални изкуства” в СБХ. Тя участва в нея с маслен триптих. Експозицията е резултат от едно незабравимо пътуване на 50 наши художници и реставратори преди година до столицата на Турция и древните земи около нея. Повод за него са проявите в Истанбул – културна столица на Европа през 2010 г., поясни г-жа Константинова. По думите й идеята на турското посолство в София да покаже изложбата в Археологическия музей е много удачна. Защото сградата също носи духа и пластовете на различни епохи и култури и е мост между двата съседни народа. Освен това, в нея са изложени старинни шедьоври на изкуството по българските земи и творбите на съвременниците за антична Кападокия се вписват чудесно в тази среда. Още повече, че при подреждането им са изградени интересни „диалози” с постоянните експонати в музея. Например платното „Конникът” на Любомир Каралеев кореспондира чудесно със скулптурата на конник от музейната колекция, посочи художничката.

Ето как изкуствоведът проф. Аксиния Джурова разкрива магията на този своеобразен мост и диалог между епохи и култури в интервю за Радио България:

„Магията Кападокия явно е въодушевила художниците, защото наистина това е земя, през която са минали много цивилизации, а природата там е като съновидение. Натрупаните културни пластове са дали възможност художниците ни да творят както в невероятно широк възрастов диапазон – от 25 до 80 години, така и във всички възможни настоящи направления на българската живопис, и те могат да се видят тук. Има дори и художествена инсталация, но истинска. Всички картини в нея са правени с ръка, а не са събирани и монтирани. Направено е така, както само една вълшебна земя може да разчувства хората, за да сътворят подобни неща. За мен е много важно и това, че изложбата тръгва от една екскурзия, от която се ражда идеята за пътуващ пленер. А той би трябвало да е мост за организирането на такъв и в бъдеще, за да могат да оставят художниците картините си като следи там и навсякъде, където са били. А после може би тези места и да се побратимят с някой наш град, в който има подобно наслояване на различни етноси и религии. Натрупването на цивилизации позволява да стигнеш до един позитивен и много привлекателен понякога еклектизъм, какъвто виждаме в изложбата. Тук има елементи от всички култури по земите на Кападокия – влияния от Сирия, Персия, Византия, ранно християнство, османско-турска култура, включително една симбиоза от културите на целия Балкански регион.
Това е много приятно. Кападокия е била римска провинция от І до ХІ век, когато става владение на Византия. Народите, които тогава са населявали тамошните земи, приемат и продължават наследството на една раннохристиянска култура, която е антична. Като през цялото това време оставят и своята култура в тези катакомби – скалните жилища, където са живели. А това е буквално един лунен пейзаж. Той въодушевява хората от най-ранните слоеве на цивилизацията до времето на „Междузвездни войни” буквално, защото филмът е сниман и в Кападокия. Точно затова изложбата „Арт Код Кападокия” показва елементи от лиричната абстракция – лунния пейзаж на местността, който е космически, до едно буквално третиране на натурата. Но в никакъв случай туристически пейзаж. В нея може да видим извадка от пъзела „Съвременно българско изкуство” – убедена е проф. Джурова.

Изложбата „Арт Код Кападокия бе почетена и от посланика на Турция в София Исмаил Арамаз – един от главните виновници за реализацията й. Пред Радио България той подчерта, че подобни духовни прояви сближават още повече хората от двете съседки България и Турция и народите на целия Балкански полуостров, които имат доста общи черти.

„Балканските народи всъщност се познават много добре – каза в интервю за Радио България Н. Пр. Исмаил Арамаз – Традициите в бита, храненето, семейството и обичаите дори си приличат твърде много. Това е и една от причините турските сериали, които вървят по българските телевизионни канали в момента, да са много популярни тук. Това, което тукашните хора виждат в тях, им се струва близко и познато. Целите Балкани сега гледат тези сериали, защото хората от нашите страни се чувстват близки помежду си. Ако това бе някой бразилски или чилийски сериал, нямаше да е така. Хората на полуострова и без друго познават много добре културите си. Имат и достатъчно информация вече един за друг. През ХХІ век връзките са много лесни – и транспортните, и информационните. С помощта на интернет и компютър хората научават всичко начаса. И тази изложба е показател за близостта им, за това, че вече са се опознали много добре. Затова тази проява е повод още един път да изразим добрите си чувства към българските ни приятели. Подобни изяви са възможност да се сближим още повече. Изящните изкуства, които са много силни в България, помагат за това. Театърът и художествената литература също. А образователният сектор отдавна и традиционно е много добре развит в България. Българските ни приятели често се самокритикуват. Но лично аз смятам, че това е така. Още през ХІХ век българските училища са играли съществена роля в традициите и обществения живот на страната. Културата винаги е била на почит в България. Именно затова подобни прояви на българските ни приятели винаги предизвикват интереса ни и сме много щастливи да ги споделим.”