В Криптата на катедралата „Свети Александър Невски” бе представен мултимедийният диск „Колекциите на Националния музей на българското изобразително изкуство”. Става дума за сбирките на Националната художествена галерия, Криптата и къщите-музеи на художничката Вера Недкова и скулптора Иван Лазаров. Богатството и красотата на тези колекции са показани с видеозапис, над 200 дигитални кадъра и сферични панорами. Изданието има българска и английска версия. Съставител на диска е Сузана Каранфилова, автор и изпълнител на мултимедийния проект е доц. д-р Боян Добрев от Националната художествена академия.
© Снимка: Венета Павлова
Доц. Боян Добрев
„Това е най-голямото мултимедийно издание, правено въобще някога за български музей – разказва той в интервю за Радио България. – То включва един час филм, който е разделен на части. Сиреч, има отделно филми за Криптата, за Националната галерия, за къщите-музеи. Освен това, ако човек, разглеждайки колекцията на Криптата например, иска да види само иконите от XV век, той може да влезе в съответния раздел. Ако пък реши да разгледа работите на Владимир Димитров-Майстора, достатъчно е да види само зала 6 в НХГ. Успоредно с това има 28 сферични панорами, които са групирани във виртуални разходки. Така всеки може да се разходи из Криптата сред творбите на християнското изкуство, да усети въздействието на цялото това пространство. На този принцип е показана и Националната галерия, произведенията, които са изложени там. Едно от най-ценните неща на диска е, че качеството на изображението е много добро. Освен това, на екрана човек може да увеличава и разглежда в детайли дадено изображение, чак докато стигне до подписа на автора върху творбата, нещо, което един традиционен каталог не може да предложи.”
Св. Богородица Пътеводителка, XVII в.
Боян Добрев неслучайно е избрал да представи новото дигитално издание в уникалното пространство на Криптата. В нея са събрани великолепни икони, създавани през многовековната история на българската държава, иконостаси, църковна утвар. Кои икони най-много го впечатляват тук?
Никола Маринов (1879 – 1948), Портрет на жената на художника, 1910 – 1914 г.
„Иконата е нещо много силно и аз я обичам от малък – споделя Боян Добрев. – Моят чичо е завършил през 1942-ра Художествената академия в Мюнхен и ми казваше, че единственият начин, по който човек може да се доближи до българското, е чрез иконата. И аз неслучайно, като завърших художествена гимназия, първата година в академията учих реставрация. След това се прехвърлих в стенопис, защото ми беше малко тясно. Не исках да съм лекар на икони, исках да създавам нови изображения. А специално Криптата е място, в което винаги съм пристъпвал с благоговение. Тя със сигурност е един от най-големите музеи за икони на Балканите. Колкото до моите предпочитания – това са Самоковската школа, Захарий Зограф. Има една поредица с икони от XVII век, сред тях любима ми е иконата на Богородица Пътеводителка с пророци. Хубавото в нашата икона е, че не се стреми към буквализъм в изображението, тя е като песен, в нея нещата са изказани много по-пряко.”
Иван Милев (1899 –1927), „Гъдулар”, 1924 г.
Боян Добрев завършва стенопис, след това два пъти е Фулбрайтов стипендиант: в Артинститута на Чикаго и в института Калартс, Калифорния. В Калартс преподава интерактивна мултимедия. Сега въвежда студентите си от Националната художествена академия в тънкостите на визуалната семиотика. „За някои този термин звучи неразбираемо. Всъщност, означава как се правят послания в образи” – уточнява той. Артистът е работил върху различни мултимедийни проекти, представящи страната ни. Създател е на огромния безплатен сайт „Виртуална България” /www.Bulgaria-vr.com/, посветен на природните забележителности и богатото културно-историческо наследство на България.
Снимките са предоставени от Националната художествена галерия
