Единадесет мащабни платна, изпълнени в маслена техника и отличаващи се с невероятно разнообразие от художествени похвати ни отвеждат в дълбините на човешката душа, за да проследят съдбата на нашите чувства. Изложбата под наслов „Refeelings” е подредена във фоайето на голям столичен хотел. Абстрактните творби на младия художник Иван Маджаров ще радват ценителите на живописта до средата на февруари.
© Снимка: Венета Николова
Маджаров признава, че донякъде творчеството му е повлияно от похватите на иконописта.
Хаотично разхвърляни форми, обединени в едно общо пространство – картините на 25-годишния Иван Маджаров ни потапят в непредвидимия свят на емоциите. Вглеждайки се в творбите му няма как да не се замислим за онези необясними чувства и вълнения, които изпълват най-тайните кътчета на душите ни. Понякога те ни зареждат със сила и позитивна енергия, друг път ни обезсърчават, отпращайки ни на ръба на отчаянието.
Къде да открием опора, за да продължим напред? Притежава ли всеки от нас таен „склад” с резервни чувства, които да заменят вече изхабените или потрошени от преживявания сетива?
Авторът отправя индиректно тези въпроси, изобразявайки захвърлени или отдавна излезли от употреба автомобилни части, стари болтове, непотребни строителни материали, картонени кутии, овехтелите детски кукли… Подобни на тези забравени или излезли от употреба предмети са и нашите чувства – похабени или неизживени, които изтласкваме назад в съзнанието си. – твърди Иван Маджаров. Вероятно хората с изострени сетива, които си задават въпроси и непрестанно търсят себе си, ще открият много неща за себе си в абстрактните платна, подредени във фоайето на столичния хотел.
Искам чрез изобразените върху платната резервни части да направя препратка към нашите чувства – казва Иван Маджаров. Всеки от нас, малко или много, е бил нараняван, предаван или по някакъв начин е изхабявал свои чувства, но и в даден момент е причинявал негативни емоции върху околните. В същото време смятам, че дълбоко в себе си ние имаме резервни сили – един вид резервни части, така че ако нещо в нас се е счупило, ако е била нанесена щета върху душата ни, можем да преодолеем срива със стаените в нас „ресурси” . Убеден съм, че ние притежаваме способността да регенерираме. Само че не отиваме до магазина, за да си купим нови инструменти за оцеляване, а те са вътре дълбоко скрити в нас. Трябва просто да ги потърсим.
© Снимка: Венета Николова
Подобни на тези забравени или излезли от употреба предмети са и нашите чувства – похабени или неизживени, които изтласкваме назад в съзнанието си, убеден е авторът.
„Refeelings” не е първата изложба на Маджаров. Един от обещаващите ни млади художници вече има няколко експозиции зад гърба си у нас и в чужбина, а картините му се продават много успешно – нещо с което малцина живописци могат да се похвалят в тези трудни времена. Учил е в Националната художествена гимназия в Сливен, специалност „Иконопис”, а по-късно завършва „Живопис” във Великотърновския университет. Признава, че донякъде творчеството му е повлияно от похватите на иконописта, които дълги години е усвоявал, под напътствията на някои от най-добрите ни майстори в тази област.
За мен е много важен детайлът, който е от голямо значение и в иконописта – твърди Маджаров. Но добавя, че предизвикателството за него се състои не толкова във внимателното изобразяване на множеството детайли, които изобилстват в картините му, а по-скоро в тяхното обединяване в хомогенна и въздействаща сплав от цветове и форми.
Начинът, по който рисувам има някакви допирни точки с иконописта, защото иконата се изгражда от едни тъмни подложки, на фона на които постепенно изсветлява формата – казва Иван Маджаров.
Аз изграждам по подобен начин и моите картини. Няма начин рисуването на икони, разучаването на детайла и композицията, всичко това да не се „напласти” в теб, като информация, която изплува в един по-късен етап, когато си се пренасочил към живописта.
