До 4 март Софийската градска художествена галерия представя едно от най-интересните творчески обединения в българското изкуство – Дружеството на новите художници. То е основано през 1931 г. и съществува до 1944 г., когато в страната се установява просъветско управление. Всъщност, сдружаването на артистите от изящните изкуства у нас започва още в началото на ХХ век. Докъм средата на века те са обединени в различни формации в зависимост от своите творчески възгледи, от начина си на работа. Разбира се, има движение между дружествата – някои художници променят вижданията си, отиват другаде.
Любопитното за този период е, че те се събират според художествените си принципи, включително отношението си към европейското изкуство – казва в интервю за Радио България Аделина Филева, директор на СГХГ. –
В едно дружество можем да видим хора, които са с различни биографии, различна политическа принадлежност, различни професии. Някои работят като преподаватели, други се занимават с друго, но, общо взето, точката която ги събира, е именно изкуството, решаването на неговите пластични, композиционни и други проблеми. През 30-те години обаче има едно желание за промяна в изкуството. Това, което отличава Дружеството на новите художници, е, че те са млади хора, повечето наскоро завършили образованието си. И промяната, към която те се стремят, е изкуството да бъде обвързано повече с действителността, с обикновените хора, с техните проблеми, като същевременно да бъде подчинено на принципите на най-модерното в живописта, графиката и скулптурата.
Броят на Новите съвсем не е за подценяване – 67 мъже и жени. Разбира се, имало е едно постоянно ядро, други са членували по-кратко в дружеството. В изложбата, посветена на неговата 80-годишнина, има една касова книга с любопитни данни за това как художниците са плащали своя членски внос, какви приходи са внасяли от общите си изложби, какви откупки е имало, как тези откупки са били отразявани в пресата, за какво са били разходите им и т.н.
Колкото до Новите, на тях е съдено да живеят в повратно време. След Втората световна война те са в творческия си разцвет, вече със сериозни постижения. Пътували са достатъчно в Европа, работили са и в България, имат доста изложби, избистрили са вижданията си за изкуството и неговия път. Но със смяната на политическия строй те изведнъж са обявени за формалисти. Много от тях се оттеглят от художествения живот. Разбира се, сред Новите има творци, които са били сериозно обвързани с лявата идея и преди 1944 година, но и дори и те имат своите драми. През 1981 г. Светлин Русев, председател на Съюза на българските художници, решава да организира изложба за 50-годишнината на Дружеството. Причината – той се е учил от тях, вълнувал се е от тяхното творчество.
Трябва да си дадем сметка, че това дружество, тези поколения художници, които преминават през Втората световна война, през последвалите промени, в 60-те години са учители на поколение творци, което тепърва излиза на художествена сцена – отбелязва Аделина Филева. –
И тези творци ще дадат своя опит, знания, ще върнат цвета в българската живопис. Те ще подпомагат развитието на жанровете, защото от 1947 г. до края на 50-те години от българското изкуство изчезват цели жанрове. Това са голото тяло, натюрмортът, обикновеният лиричен детски, женски или мъжки портрет, дори пейзажът не представлява интерес. Важни са композициите, които трябва да показват трудова атмосфера: заводи, фабрики, работа на полето, отделните орденоносци и, разбира се, представителни портрети на видни ръководители. Така че изкуството е ограбено донякъде от това политизиране, от тази партийност и смяната на естетиката. И когато през 60-те години започва едно връщане към разнообразието на българското изкуство, младите художници ще държат връзка именно с поколението на някогашните Нови. Затова артистите от Дружеството на новите художници изиграват огромна роля както през 30-те и 40-те години, така и след това през 60-те, тъй като много от тях доживяват до късна възраст.
В експозицията на Софийската градска художествена галерия посетителите могат да видят работи на 67 автори. Сред тях са живописни портрети и композиции на Кирил Цонев, Стоян Сотиров и Бенчо Обрешков, пейзажи и натюрморти на Давид Перец, графични творби на Веселин Стайков, скулптури на Иван Фунев и Васка Емануилова. И още множество произведения, създадени от талантливите български творци. Колоните в залите на галерията пък са облепени с публикации на критиката в някогашната преса, посветени на Новите художници. В галерия „Васка Емануилова”, която е филиал на СГХГ, е подредена документална изложба за тях. Има и филмова програма, която разказва за тяхното време, за дружеството им, за отделни художници.
