От днес до края на януари Археологическият музей в София ще бъде домакин на една нестандартна експозиция, която ще приканва посетителите към разсъждения за толерантността между отделните вероизповедания и етноси. Изложените над 40 умалени архитектурни модела на църкви, синагоги, джамии, както и на обикновени възрожденски къщи от различни епохи представляват изящни произведения на изкуството.
© Снимка: Венета Николова
Авторите на изложението (от ляво на дясно) – Стефано Бенацо, Тодор Начев, Пламен Игнатов и Вихрен Михайлов приканват посетителите към разсъждения за толерантността.
Ние не сме нито Пикасо, нито Дали, а хора, които искат да изразят една емоция и да я споделят с публиката – заяви посланикът на Италия у нас Стефано Бенацо, който е един от авторите на изложбата, заедно с още трима български творци – Пламен Игнатов, Вихрен Михайлов и Тодор Начев.
© Снимка: Венета Николова
Модел на Софийската синагога, поставен редом до умаленото копие на църквата в Боргунд, Норвегия.
Софиянци и гостите на столицата могат да се насладят на съвършените умалени копия на Арката на Константин до Колизеума, Античния театър в град Пловдив, катедралния храм „Св. Неделя” в София, Софийската синагога, Томбул джамия в Шумен, катедралата „Нотр Дам” в Париж, на моделите на стари къщи от възрожденските градове Мелник и Копривщица и пр.
© Снимка: БТА
Рилският манастир (1833 г.)
Макетите са направени от дърво, керамика, картон и… кибритени клечки, в зависимост от вдъхновението на артистите. Преобладават модели най-вече на български православни храмове, както и на икони. Сред експонатите, подредени в залите на Археологическия музей, се откроява моделът на Пламен Игнатов, който с маниакална прецизност е успял да пресъздаде в умален вид Рилския манастир – паметник на ЮНЕСКО, в цялото му великолепие. За да постигне това съвършенство, авторът е посветил 16 години от живота си и е използвал 6 милиона кибритени клечки.
© Снимка: БГНЕС
Умалено копие на Томбул джамия в Шумен (1774 г.)
Това е изложба на толерантността, независимо дали става дума за етническа, религиозна или езикова – каза посланик Бенацо, който е организатор на изявата. Според него в България толерантността не е теоретична идея, а реална, искрена. Тя е заложена в ДНК-то на гражданското ни общество и има древна и солидна традиция, вкоренена в сложната ни история. Всъщност това е смисълът на тази изложба – да накараме хората да се замислят върху толерантността – заяви Н. Пр. Стефано Бенацо в интервю за Радио България, в което пожела да говори не като посланик, а като творец:
© Снимка: Венета Николова
Макет на московската катедрала „Св. Василий” (1557 г.)
Тази изложба се появи по един много естествен начин. Идеята бе да се съберем заедно и да изложим нашите произведения, които първоначално представляваха модели на християнски храмове. После си казахме – защо да не добавим и синагоги, джамии, както и къщи? Защото и една къща е изпълнена с духовен и емоционален заряд. Във всеки дом, независимо от вероизповеданието на обитателите му, винаги присъстват религиозни символи. От дясната страна на вратата в източноправославния дом например се намира домашният иконостас, в католическите къщи пък ще видите разпятието на Христос, в мюсюлманските домове често има свещени писания, при евреите, закачен на портата, има знак който показва, че това е еврейски дом и пр. Важна е емоцията, която вложихме в нашата работа и която искаме да предадем на посетителите на тази експозиция.
© Снимка: БГНЕС
Православната църква „Света Петка Стара” в София (1257 г.)
Ваше Превъзходителство, какво Ви накара да организирате подобна изложба, в която участвате и Вие със своите модели на храмове?
Щом съм направил тази изложба, която изразява позитивното ми отношение към тази страна, значи, че определено тук нещо силно ме е впечатлило. Освен това, вие притежавате невероятен културен потенциал. Имате такива забележителности, като се почне от дунавския град Видин в Западна България и се стигне до Черно море – навсякъде има културно-исторически паметници от всички епохи, които представляват голям интерес. И въпреки, че част от тях не са реставрирани, те са достъпни за туристите. Същото важи и за Италия. Ние не сме държави с богати природни ресурси, но затова пък имаме едно древно културно-историческо наследство и трябва максимално да се възползваме от цялото това богатство, за да привлечем инвестиции и да подобрим състоянието на тези паметници – каза в заключение Н. Пр. Стефано Бенацо.
© Снимка: БТА
Базиликата „Свети Петър” (1626 г.)