Радио България

Навършиха се 130 години от рождението на големия български художник Владимир Димитров-Майстора. Надарен с уникален талант и чувствителност, той пресъздава вечните български теми и добродетели, красотата на вековните традиции. Не е случайно, че пред сградата на Съюза на художниците в София е поставен именно негов паметник – високата му фигура с библейска брада като че ли е въплътила мистиката, мъките и радостите на изкуството, чувството за отдаденост на твореца.

Родителите на Владимир Димитров са българи от Македония, преселили се в България след Освобождението от петвековна османска власт. Дядо му е свещеник. Семейството не е богато и Владимир още от юношеската си възраст работи на различни места. От 1898 до 1903 г. е писар в Кюстендилския окръжен съд. Местните юристи забелязват, че младият писар запълва непрекъснато с рисунки протоколни листове и бележници и откриват дарбата му. Нещо повече – организират първата му изложба. След нея, с финансовата помощ и на други кюстендилски граждани, талантливият младеж е изпратен в Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия). Там той работи с вдъхновение, участва в студентски конкурси, от които непрекъснато печели награди. Тогава приятелите му започват да го наричат Майстора.

След дипломирането си художникът е назначен за учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Междувременно е военен художник в три войни: двете Балкански от 1912-13 г. и Първата световна война. От тях той пресъздава походи, картини от фронта, моменти на слава, на отдих и тъга по родния дом. Рисува ранените и убитите.

Още преди войните Майстора посещава Москва, Петербург, Венеция, Флоренция, Рим, Париж, Лондон, Берлин и други европейски градове. Подобно на други търсещи своя път в изкуството български автори, той се запознава с шедьоврите на европейското изкуство, „сверява часовника си” с новите веяния. В началото на 20-те години отново пътува, участва с двадесет и една творби в изложба на римските художници. От дарбата му е привлечен американският колекционер Джон Крейн, който сключва с него договор. Срещу месечна издръжка в продължение на четири години Майстора създава за него над двеста произведения. От март до май през 1924 година гостува в Ню Йорк. По-късно има възможност да работи известно време в Истанбул и в италианския град Сиракуза.

Близо двадесет и седем години от живота си – до 1951 година, прекарва в село Шишковци. Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце Шишковци – споделя приживе живописецът. Именно тук той създава невероятната си галерия от лица и пейзажи, запечатали класическия образ на българското село – с полския труд, празниците, обредите. В картините му като в древен ритуал жетвари носят житните снопи, а копачки отиват към благодатната земя, която храни всички. Деца, достолепни възрастни селяни, прекрасни моми и невести са разположени върху фон от ябълки, круши, грозде, макове… Отивам към природата винаги като поклонник към Светите места, но виновен ли съм аз, че е толкова прекрасна? – споделя Майстора. Забележителни са женските му образи – истински български мадони, въплъщение на чистота и хармония.
Майстора още приживе, както никой друг български художник през отминалото столетие, придобива статут на класик – признание, което, както е известно, се дава обикновено на отдавна живели творци – посочва изкуствоведът Чавдар Попов. Неговото изключително значение за българското изобразително изкуство е неоспоримо, въпреки че и той не е отминал споровете и противоречивите преценки на публиката и на художествената критика. По своите мащаби обаче делото му надхвърля регионалните рамки и може би само относително слабото познаване на нашата култура извън пределите на националните граници осуетява възможността то да бъде съизмерено с най-значимите художествени открития на ХХ век.

Владимир Димитров-Майстора умира през 1960 година в София. Творчеството му е сред най-ценните притежания на галерии в столицата и провинцията.