В София отвори врати първият по рода си на Стария континент Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа. Той е създаден съгласно решение на тридесет и петата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО и последвалото споразумение между българското правителство и организацията. Центърът е под един покрив с Музея на социалистическото изкуство и дейността му ще се координира едновременно от Министерството на културата, Министерството на външните работи и Българската академия на науките. По думите на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова в целия свят има още пет такива културни средища – в Япония, Китай, Корея, Перу и Алжир.
България е вписала вече два шедьовъра в представителната листа на нематериалното културно наследство: „Бистришките баби – архаична полифония и обредни практики от Шоплука” и „Нестинарството – послание от миналото” – отбеляза г-жа
Ирина Бокова при откриването на центъра. –
Тези традиции и обичаи се съхраняват ревностно от българския народ, но вече са част от световното културно наследство. Ангажиментът на България към идеалите и целите на ЮНЕСКО е добре познат отдавна. Този ангажимент отразява ценности, които са дълбоко вкоренени в българското общество и на които аз като българка и като генерален директор на ЮНЕСКО придавам много голямо значение. Нематериалното културно наследство отразява духовното богатство, натрупано от обществата през вековете, отразява приемствеността между миналото, настоящето и бъдещето и изгражда културния облик и творческото битие на всеки един народ, начина, по който ние възприемаме света и изграждаме нашето бъдеще.
Според министъра на външните работи
Николай Младенов създаването на центъра е отнело доста време и усилия.
Най-голямото предизвикателство предстои тепърва – подчерта той. –
А то е да покажем, че всички ние – България и нейните съседи, можем да работим заедно, за да популяризираме нашето общо културно-историческо наследство. Много често забравяме, че нематериалното наследство е точно толкова важно, колкото и материалното. Традициите, езиците, говорите, всичко това, което създаваме ние и са създавали нашите предци, трябва да бъде развивано и в бъдеще. Аз съм сигурен, че със съдействието на ЮНЕСКО ние ще можем да покажем именно това общо наследство, което Балканският полуостров има като част от световната култура.
Изработването на българския национален регистър на нематериалното културно наследство – един от първите цялостно изградени регистри, е дело на учени от БАН, отбеляза при откриването на центъра председателят на БАН академик
Никола Съботинов.
Именно експертите от академията са тези, които поддържат жизнеността на културната традиция. Затова те са канени да обучават свои колеги от други страни в областта на нематериалното наследство. Те поддържат активни отношения с експертите на страните от региона, каза акад. Съботинов.
Със своето географско разположение Югоизточна Европа винаги е била и е мост между Изтока и Запада – посочи министърът на културата
Вежди Рашидов. –
Тук през вековете са си давали среща много култури, обредни ритуали, традиционни умения и това неоценимо фолклорно, етнографско богатство е неизчерпаем източник на творческо вдъхновение и днес. Нека заедно да направим достояние на Европа и на света изключителното нематериално културно наследство на Югоизточна Европа и да покажем малко познатия образ на региона като една от люлките на европейската и световната цивилизация. Убеден съм, че регионалният център ще допринесе много за преодоляване на разделението, за укрепване на чувството на регионална принадлежност и отговорност, за развитие на регионалното самочувствие и гордост.
