Днес в София е представянето на втория сборник с разкази на Димитър Ганев – „Следобедите на ленивия любовник”. Шестнайсет къси произведения, които „прекрасно разкриват технологията на ухажването, която от своя страна е полезна за всичко” – така пише в предговора към книгата Тома Марков, носител на Златния медал на Европейската академия за поезия. Димитър Ганев е роден през лятото на 1992 година в София в семейство на математици. Него обаче никак не го бива в математиката и точните науки, а с писане на разкази се захванал случайно, в името на детската си чест, когато е само на 11 години.
„Това е интересна история. С моя най-добър приятел, с когото израснахме заедно, непрекъснато измисляхме разни предизвикателства, с които да си убиваме времето и на мен ми беше хрумнало да преразказвам комикси – да си пиша истории по картинки. Бях му споделил тази идея, а той на следващия ден ми се обиди и каза: „Знаеш ли, на мен ми хрумна да преразказвам комикси”. Аз му се ядосах, че всъщност е откраднал моята идея, децата на тази възраст са много докачливи на тази тема, и в отговор му казах – ами аз тогава ще напиша книга. Така написах първото си разказче, което смятам, че за тогавашните ми години беше добро. Спечели награди и беше публикувано на разни места. Така се почна” – разказва Димитър.
Последвали още отличия, сред които за най-добър разказ на книжарници „Хеликон”, на „Списание 1”, както и в конкурс на фондация „Братя Мормареви”. Най-ценна за него е наградата на името на българския писател Рашко Сугарев, която печели на 16-годишна възраст и така става най-младият й лауреат до днес. През 2008 година излиза първият му сборник с разкази „Безлични истории”, за който не обича да говори много. Твърди, че доста се е променил оттогава – като човек, и като писател, и затова с облекчение признава, че книгата е изкупена и не може да се намери никъде. Дори той не си пазел копие от нея. Вторият му сборник „Следобедите на ленивия любовник” е с истории, писани от 16-та до 18-та година на Димитър. Книгата е издадена с финансовата подкрепа на доц. Димитър Биров.
„Любовник е дума, която използвам в смисъла на човек, влюбен в живота, който прави обяснение в любов към самия живот, а не толкова към някакви конкретни обекти, разбирайте жени – споделя Димитър. – Затова смятам, че заглавието е нещо като кутия с двойно дъно и ти не знаеш на кое точно дъно ще попаднеш, докато четеш. Диалозите в разказите са реални, което е интересно. Аз се гордея, че умея да помня много точно разговори, което според мен е ценно за един писател. Повечето разкази са по истински случай, пиша за истински неща. Аз самият ценя най-много искреността в литературата.”
Димитър Ганев е завършил немската езикова гимназия „Константин Гълъбов” в София и сега е студент по англицистика и американистика като първа специалност, и „Театър, кино и медии” – като втора, в университета на Виена, Австрия. Работи като журналист в триезичната културна интернет-медия www.public-republic.com и твърди, че въпреки неголямата си възраст, възприема писането като професия. „Друго не съм правил и не мога да правя, освен писане”, казва Димитър.
„Любопитното е, че в момента започнах да пиша стихове, което стана изведнъж, въпреки че много чета поезия от малък. Но принципно се опитвам да не пиша художествена литература. Ограничавам се много, защото искам да пиша само в моментите, в които не мога да издържам повече, защото само тогава се получават истински и хубави неща.” – твърди 19-годишният писател Димитър Ганев.
