За мен писането не е някаква самоцел или призвание, не е нещо, на което изключително много държа да се случва оттук нататък, до края на живота ми. Това е нещо, което ми доставя удоволствие в този момент. Литературата и изкуството изобщо са неща, които трябва да доставят удоволствие и нищо повече – тези думи адвокат Васил Георгиев каза в интервю за Радио България по повод излизането на третия му сборник с разкази „Деград”. Точно година по-късно, книгата е отличена с най-престижната литературна награда в България „Хеликон” за 2011 г., а нейният автор доказва максимата – апетитът идва с яденето. След издаването на три сборника с разкази в рамките на четири години, днес той казва с характерния му шеговит тон – „вече не ми е интересно да пиша разкази” – и признава, че си е дал година време да завърши първия си роман, който вече е започнал. Васил е един от малкото млади съвременни писатели, които говорят за писането си като на шега и дори леко несериозно, но се отнасят към самото писане с цялата отдаденост и професионализъм, на който са способни. Той е различен от повечето писатели – той е позитивен, ведър и забавен. Различен е дори заради факта, че бил много добър ученик по математика и изключително посредствен по литература.
Винаги съм обичал да чета, но никога не съм можел да пиша – признава изненадващо той.
Малкият Васко мечтаел, като порасне, да стане космонавт, след това учител, а накрая мечтите му се простирали просто до завършването на висше образование, защото мислел, че никога няма да му се случи. Приели го от втория път, а тайната на попадането му в най-престижната специалност „Право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” се крие в това, че просто научил наизуст темите по литература – всички до една. Днес Васил Георгиев е не само награждаван писател, но и доктор по Европейско право и преподавател в магистърски програми на най-старото висше учебно заведение в България – истинска ирония на съдбата, шегува се той. Началото на професионалното му писателско приключение започва като съревнование с близкия му приятел писателя Радослав Парушев, с когото се познават повече от 15 години.
Радослав започна да пише, да публикува по списания, да познава известни хора и може би му завидях – смее се авторът на сборника „Уличник”. Истината е, че още като дете правел опити да пиша поезия, за щастие този период отминал и никой никога няма да стане свидетел на резултатите от него. Първият разказ го мислех четири или пет години и не можех да го измисля, но непрекъснато си повтарях, че трябва да опитам, стига само другите са писали. И така на една практика написах страница и половина и взе, че се получи. Това е един от първите разкази от сборника „Будистки плаж” – обяснява Георгиев.
Дебютният му сборник „Будистки плаж” излиза през 2008 година и съдържа 25 емоционални, по-интуитивни истории за това къде стои човек вътре в себе си, докато „Деград” е по-скоро книга за това къде стои човекът в света, по думите на автора. Още с първия опит той докосва голямата награда „Хеликон”, но един глас в полза на „Кратка история на Самолета” на живеещия в САЩ Захари Карабашлиев го разделя с отличието за 2009 година. За началото обаче той си спомня с любов.
Доволен съм и смятам, че успехът е до голяма степен моя заслуга – на това, че аз съм упорит и деен човек, че знам горе-долу как работи медийният свят и успях, заедно с издателството разбира се, да представя добре книгата, като продукт. Успяхме да създадем някаква реакция с никакъв бюджет в противен случай книгата щеше да си остане анонимна.
Вторият сборник на Васил Георгиев – "Уличник. Истории на софийските улици" или нестандартен поглед върху личностите и събитията, дали имена на улиците в българската столица, излиза през 2010 година и представлява събрани текстове от рубрика, която той води вече шеста година в безплатното списание „Една седмица в София”. Приема воденето на рубриката като изключителна тренировка за писане.
Днес Васото определя писането си като социално. Ние дълго време живяхме с идеята, че социалното писане дава на отговори. Българската социална литература е била винаги свързана с даване на отговори и насаждане на някакви идеологеми у хората, които да следват, а за мен социалното писане е просто задаване на правилните въпроси – обяснява десетият носител на наградата "Хеликон". Веднага прави уточнението, че категорично не се вписва в клишето "български писател", а именно – източноевропейски писател, който се занимава с големите проблеми на своя малък регион, пише за мафията, тук-там има някоя хубава жена и излива душата си, за да видят всички колко дълбока е източната ни, голяма, полуруска, славянска душа.
Най-опасното нещо е човек да задълбае в личните си истории. Аз съм се изчерпал в разказването на личните ми неща. Важни са общочовешките истории, които слагат пред скоби важните съществени неща, успяват да ги подчертаят по такъв начин, че те да не изглеждат банални. Личните истории бяха дотук при мен. Вече не пиша така, както съм го правил в първия си сборник и в „Деград”, и никога няма да пиша така. Занапред смятам да експериментирам със съвсем различен начин на писане. Първо, смятам да се занимавам с по-големи форми, защото те дават възможност за по-голяма размяна на идеи между хората, защото най-важното според мен в една книга е да сблъскаш по някакъв начин едни идеи, да създадеш конфликт, казва той.
В края на разговора с писателя Васил Георгиев ще имате възможност да чуете запис от „Лига на разказвачите” – състезание за разказване на истории, което се провежда всеки последен четвъртък от месеца в столичния бар „Петното на Роршах” и лично да се убедите, колко добре може да владее изговорените думи един писател.
