Какво е общото между основателя на българската държава хан Аспарух, мага Астор и известния ни живописец Греди Асса? Отговорът е: страниците 124 и 125 на І том от Голяма енциклопедия „България”. Там е публикувана подробна, и най-важното, достоверна информация за въпросните значими за България личности. Тези дни появата на първите томове от дългоочакваното осъвременено издание беше посрещната с интерес от любознателния български читател. Новата и най-изчерпателна до момента нашенска енциклопедия има амбицията да представи в 12 тома богата информация за България от нейното създаване през XII век до наши дни.
В изданието са включени над 12 хиляди статии и приблизително толкова схеми, карти и снимки от страната ни.
Англоезичните народи си имат Encyclopaedia Britannica, руснаците - Больша́я росси́йская энциклопе́дия, а французите – Larousse. Ние пък си имаме Голяма енциклопедия „България”. 12-те й нови томове се появяват един след друг на всеки 2 седмици на книжния ни пазар, първоначално на промоционална цена. Така колекционерите ще могат по-лесно да отделят средства, за да се сдобият с тази истинска съкровищница от познания, свързани с нашата страна. Впрочем подобна, макар и не толкова всеобхватна енциклопедия за България, беше публикувана преди демократичните промени у нас. Но, както може да се предположи, немалък дял от информацията в нея отдавна не е актуална. Освен това, част от поднесеното съдържание е пропито с характерните за онази епоха идеологически трактовки. Затова пък съставителите на настоящата обогатена версия на енциклопедията обещават достоверност и максимална обективност.
Енциклопедията съдържа интересни данни и факти за всяка община и населено място в България, както и великолепни снимки.
Всичко, свързано с нашата история, природа, стопанско развитие, културно-историческо наследство и прочие, е поднесено на общо 4 800 богато илюстрирани страници. В изданието са включени над 12 хиляди статии и приблизително толкова схеми, карти и снимки от страната ни. Зад тази суха статистика обаче се крие дългогодишният труд на над 100 изявени учени и специалисти от БАН и СУ, на фотографи, редактори, коректори и т.н. Авторите на луксозното издание са подредили информацията по азбучен ред, така че лесно и бързо да направим съответната справка. Разлиствайки първия том, попадаме на любопитни факти. Като например, че името на Видин произхожда от Бонония – така се е наричало римското селище, чийто останки лежат под днешния крайдунавски град. Или пък че Белград всъщност е и названието на българска средновековната крепост, разположена на десния бряг на река Дунав и река Сава в днешна Сърбия. В латинските извори твърдината е наричана Alba Bulgarica, а в унгарските Nandorfehervar, или в превод – български бял град. Представени са и въздействащите цветни репродукции на емблематичните ни живописци, сред които е Златьо Бояджиев /1903 – 1976г./, посветил творчеството си на портрети, пейзажи и сцени от бита на българина, изпълнени с колорит и пластичност.
Представени са и въздействащите цветни репродукции на някои от най - емблематичните ни живописци, сред които и Златьо Бояджиев /1903 – 1976г./.
И цялата тази информация е поднесена на хартия – за радост на т.нар. „книжни плъхове” – една застрашена от съвременните технологии порода. В ерата на интернет, на Google и Wikipedia, когато всеки може с натискането на един бутон да се потопи в необятната вселена на познанието, много хора гледат скептично на подобни хартиени издания. Не така обаче разсъждават създателите на Голяма енциклопедия „България”. Ето и коментара на Румен Стефанов – ръководител на издателство „Труд”, на което дължим появата на изданието.
„За да има Google и Wikipedia, трябва да има Българска енциклопедия, както трябва да има и Encyclopaedia Britannica, и пр. Знанието се появява на едно място, преди да се разпространи. В случая у нас в България това е в БАН. Там работят хората, които знаят, които проверяват фактите и могат да създадат подобен информационен източник. Няма как всички тези факти и данни да се появят направо в Wikipedia, без да са били систематизирани в енциклопедии и подобни трудове. Защото, ако ние сега попитаме хората „Що е то „Астика”? ”, те ще отговорят, че е търговска марка. Но се оказва, че това е и крайморска историческа област. Ако потърсите думата в Google обаче, не непременно ще получите достоверна информация, тъй като източниците не винаги са надеждни. А БАН гарантира достоверността на информацията. Разбира се, не може да изолираме модерното информационно общество от традиционното книжно общество. Затова нашите планове са един ден тази енциклопедия да стане електронна, за да може да достигне до всеки българин, независимо дали е в Канада, Австралия или Япония.”
Снимки: Венета Николова
