Книгите се връщат на мода, въпреки констатациите, че през последните години българинът е спрял да се интересува от литература. Четенето е важно за развитието ни като личности, би казал всеки възпитател. То помага за емоционалното и интелектуално съзряване, развива въображението, стимулира любознателността, формира интереси.
За съжаление четенето не винаги е правопропорционално с купуването на книги, поне не в България, обяснява Константин Йорданов, търговски мениджър в една от най-големите български издателски къщи. Изводите той прави въз основа на традиционната годишна класация на веригата книжарници на издателството, в която се продават и книги на всички други издателства.
Кой е първият извод който може да направим от топ 50 на най-продаваните книги в България за 2011 г.?
Наблюдавайки класацията от тази година първото нещо, което прави впечатление и вече се превръща в закономерност е, че има голямо насочване на читателите към книги с психологическа тематика, мотивационна литература, книги за самопознанието, посочва Константин Йорданов. – Това онагледява по някакъв начин и кризата на личността в момента – хората търсят някакво външно решение на проблемите си. Сякаш започваме да общуваме все по-малко помежду си и все повече да се американизираме – т.е. да търсим помощ от психоаналитик, някой, с когото да общуваме, но не и физически. От класацията за 2011 година виждаме още един интересен феномен – наблюдава се завръщане към притчите, ученията от миналото като например суфизма в книгата „Любов” от Елиф Шафак. Мога да посоча още подобни произведения като „Скритият дар” – притчи и сентенции за живота от Джериес Авад, „Формулата на щастието” на британския психолог Клиф Арнал, езотеричната книга „Тайната” на Ронда Бърн и още много други. Тази тенденция е все по-видна през последните години.
И така, на челни позиции в класацията на най-четените книги през годината у нас са „Три въпроса”, последвана от „Нека ти разкажа”, и двете с автор аржентинският психоаналитик Хорхе Букай. Първата десетица завършва с други две негови книги – „Разказвай с мен” и „Да се обичаме с отворени очи”. Константин Йорданов уточнява, че в топ 50 влизат всъщност всички книги на Букай, преведени на български език до момента – общо шест на брой. На трето място откриваме „Любов” на турската писателка Елиф Шафак.
Българските книги в десетката са само две. Четвърта позиция заема хумористичната „биография” на премиера Бойко Борисов „Аз, Бойко”, написана от сценаристите на популярното телевизионно шоу на Слави Трифонов. А на пета позиция е „Лили Иванова. Истина” – автобиография на примата на българската поп музика, редактирана от журналиста Мартин Карбовски. Следващата най-продавана българска книга откриваме под номер 15 – новият роман „Аномалия” на Людмила Филипова.
Чете ли българинът повече днес?
Аз съм оптимист и една от причините за това е, че много млади хора започнаха да четат, а те по презумпция у нас са притеснителен контингент сред нашите клиенти – отговаря Косьо, но уточнява: Тази година липсваше силният тийнейджърски роман. Но 2010-а бе много показателна в подкрепа на твърдението ми, най-вече с книгите на Стефани Майер, които фигурираха почти всичките в топ 50 за 2010 г. От класацията за 2011 година става ясно и друго – българинът не само, че започва отново да чете, но започва да чете и български автори. Вече може ясно да откроим една група от около десетина съвременни български писатели, които хората познават, търсят и очакват всяка тяхна следваща книга с голям интерес. Сред тях са Алек Попов, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Любен Дилов-син, Ваня Щерева, Илия Троянов. За съжаление едно е четенето друго е купуването на книга. Ние сме 6 – 7 пъти под средната покупка на книги за Европа, т.е. ако един европеец си купува средно 6 – 7 книги в годината, българинът купува една.
Както и в останалите видове бизнес, пазарът на книги е силно концентриран в столицата София, където се извършва 50 на сто от оборота. Ние следим доста внимателно така наречения критерий „средна продажба” и от година на година виждаме как средната покупка на книги намалява, най-вече в провинцията. Факторът цена е много важен, да не кажа и първостепенен, обяснява Константин Йорданов. И допълва, че в провинцията по-ниските финансови възможности на населението определят по-слабото купуване на книги, а не липсата на желание.
Кое прави една книга продаваема?
Това е въпросът на въпросите. Има голямо море от книги, което залива книжарниците, а ние сме бизнес, който не може да си позволи много средства за реклама и PR. Поради това много ценни книги не се купуват, защото не са достатъчно рекламирани и познати. И обратното – далеч не толкова стойностни неща се радват на завиден пазарен успех. Рекламата продава – изтъква Косьо Йорданов. Медиите също играят огромна роля при продажбите. Например романът „Мисия Лондон” на Алек Попов, който се появи на пазара преди повече от десет години, започна своя нов търговски живот и продажбите му драстично нараснаха след излизането на едноименния филм на режисьора Димитър Митовски – обяснява търговският директор.
Константин Йорданов прави още едно важно уточнение за развитието на книгоиздаването и продажбите в България.
Нашият бизнес е много тясно свързан с това, което се случва в световен мащаб. През последните години в продажбата на книги у нас може да откроим две основни течения – българските съвременни автори, които обаче са не повече от 10-15 процента от общия пазар, а останалото е преводна литература. Българските издатели в момента са достатъчно гъвкави – излезе ли ново заглавие, успешно в световен мащаб, много бързо то се появява и на български език. Така, че по отношение на продажбите на книги ние сме силно обвързани със световните тенденции. Има ли силни заглавия навън, ще има работа и за нас, обобщава Константин Йорданов и признава, че надеждата му за настоящата 2012 година е тя да не бъде по-лоша от изминалата. Че няма да е по-добра е почти сигурен.
