Разговорът с Богдан Русев започваме с уточнение на пълното заглавие на последната му книга, излязла преди седмици на пазара, която е „Три новели от Богдан Русев”. Изясняваме още едно недоразумение – около представянето на книгата се прокрадна идеята, че може да е последната написана от него. Това е слух, който излезе извън контрол. На премиерата просто се пошегувах, че докато я пишех си мислех, че ще ми е последна. По принцип вярвам, че ако човек иска да пише хубави книги трябва всяка така да пише сякаш му е последната. Сега признава, че цялото удоволствие от представянето на новите текстове го е заредило и вече е започнал да пише нещо ново.
Първата написана новела е всъщност последната от книгата – „Необикновената история на Нейдън Романоф”. Това е романизирана биография на измислен от Богдан човек. Трябвало да бъде самостоятелна книга, но когато завършил историята се оказала по-скоро новелизирана биография, доста тъничка за роман и от издателството му казали да не бърза, да види дали няма да напише още нещо. Така и стана – написах втора новела, „Туристът + 1”, която е продължение на предишния ми роман „Туристът”. Където са две там са и три и написах „1800” и ми се стори достатъчно за книга.
В тази първа новела Богдан Русев използва различни, но важни за него медии и журналистически жанрове, с които разказва историята на сирака Найден, който се превръща в най-успешния бизнесмен на своето време. Изчезва безследно в Космоса през 2020 година, когато е само на 40 години. Ако наистина бях почнал да пиша биография на някого, щях да използвам същите медии. Имал съм щастието да работя в част от тях и има приятели, на които можех да се обадя и да ги помоля да ми помогнат. Буквално някой от текстовете не съм ги писал аз, само съм ги редактирал. Журналистите приеха да участват в тази игра, като включително правехме интервюта по този начин – те ми изпращаха въпросите, а аз ги „препращах” на Нейдън Романоф. Във фактите не ме изненада нищо, аз сам ги измислях на практика. Изненада ме например тона, в който се получи интервюто, което Романоф „даде” за списание „Плейбой”. Въпросите ме провокираха да отговарям в стил, който за мен беше нов и не си представях, че героят би могъл да говори по този начин. В този смисъл подходът обогати историята и тя стана повече отколкото аз можех сам да измисля, което беше целта.
„Туристът + 1” - „Писаха му отличен”.
Когато излязъл романът „Туристът” не малко хора питали Богдан Русев, защо този човек е такъв и не изпитва ли нужда да обясни подбудите му? Тогава твърдял, че няма такава потребност и това му е готиното на персонажа, че е изцяло повърхностен и не му се разбират мотивите да прави едно или друго. Но се замислил и резултатът е новелата „Туристът + 1”, в която разказва историята на този човек като дете и младеж чрез преплитане на случки от миналото и настоящето му. И ако заключите, че с това историята на Туристът се е изчерпала и е завършила – ще сбъркате. Затишието около героя се обяснява с един много важен за романа и новелата факт – в историята са включени само и единствено места, които Богдан Русев лично е посетил. И понеже в момента е изчерпал всички градове и държави, в които е бил, ще изчака пролетта, когато с приятели ще посети Израел и се надява да се върне с достатъчно впечатления за следваща история около Туристът. Мястото на действие, като че ли вече е решено, а хронологично, според него, книгата ще бъде отново предистория за първия случай на Туриста. Нещо, което ще наподобява „Казино Роял” от сериите за Джеймс Бонд.
„1800” – „Човек звучи гордо, но от човек може всичко да се очаква”
В средата е „1800” – новела упражнение по стил. И днес Богдан Русев отказва да обясни заглавието, но казва, че вече има не малко хора, които са го разгадали. Това са кратки разкази, представящи живота на редактор в издателство, неговите стремежи, вълнения, провали и още нещо. Писателят твърди, че тази новела не е особено автобиографична и пояснява – Главният герой е базиран на мой приятел, но той изобщо не се интересува от актриси. Аз се вълнувах от актриси, но прототипът на момичето, с което се запознава редакторът, не е актрисата, която аз познавах.
И понеже „Три новели от Богдан Русев” е силно кинематографично написана книга по нея има и видеотрейлър, специално заснет от режисьора Розалия Димитрова, който може да видите ТУК.
Аз общо взето много си харесвам тази книга и с удоволствие я препоръчвам на хора, които не са чели нищо от мен досега. И е, като че ли първата ми книга, която не ме е срам да подаря на родители на хора, с които се запознавам, защото в нея няма откровени сексуални сцени, употреба на наркотици и други подобни, което не може да се каже за предишните ми книги. Веднага се съгласява със заключението, че може би причината е, че е пораснал. Нямам нищо против да съм пораснал. Така повече се харесвам.
„Три новели от Богдан Русев” го кара да направи и още една равносметка – признава, че темите, които го вълнуват сега са по-обмислени отколкото преди. Най-сетне спрях да разказвам едни и същи истории, които са ми се случили или са се случили на някой, когото познавам и започнах да се интересувам от по-литературни теми. В случая, голямата тема на тази книга е темата за измамата, за онова което преживяваме наистина и доколко то всъщност се образува по-късно – когато го разказваме.
Вълнението от тези по-дълбоки писателски теми Богдан Русев, вероятно, ще продължи със следващите си текстове. Вече е започнал да ги пише – дълги разкази, но наистина дълги, толкова колкото поиска въображението му.
В края на разговора ни за „Три новели” той добавя, че много харесва корицата на книгата, дело на Иво Рафаилов, която е в един от предпочитаните му цветове – оранжев. Като цяло книгата би стояла добре във всяка библиотека, така че – марш към книжарниците.
Снимката е предоставена от Богдан Русев.
