В края на миналата година любителите на художествена проза в САЩ имаха възможност да си направят приятен коледен подарък – новоиздадената антология „Най-добра европейска проза – 2010”. Събитието е радостно и за ценителите на литературата у нас, тъй като в сборника е включен разказ на Георги Господинов. Той е един от малкото автори, на които е отделено специално внимание в рецензия за антологията в Wall Street Journal. В статията дори се повдига завесата към самия разказ, „обрисуващ едно антиутопично бъдеще, където растенията и дърветата нямат мирис”. Георги Господинов споделя впечатленията си от отзвука в САЩ след отпечатването на сборника:
„Това е антология, която излиза за първи път в САЩ. Тя предизвика много коментари и се прие положително от американските медии. В тях дори се признава колко малко американците знаят за европейската литература и колко малко се превежда в страната им. Не е тайна, че едва между един и два процента от цялата литература, която излиза в Америка, е преводна. Можем да си представим колко от този процент се пада на европейска преводна литература. Затова и събитието бе отбелязано с доста отзиви в някои от най-големите американски вестници. В сборника са включени 35 автори. Всички те са поканени или от самото издателство „Далки Аркайв Прес”, което е едно от най-европейски ориентираните, то издаде и книгата ми „Естествен роман”, или от Александър Хемон. Той пък е един от най-популярните в момента писатели. Живее в Чикаго, където емигрира от Босна в началото на 90-те години. Той е съставител на антологията. Идеята за издаването на такава антология е да се представят различни съвременни европейски литератури. Условието за участие беше разказите или откъсите от романи да излизат за първи път на английски език. Моят разказ се казва „И всичко стана луна”. Все още не е излязъл на български. Написах го миналата година в Берлин.”
През 2008-а Георги Господинов е гост-писател на Берлин с почетна стипендия от Берлинската програма за развитие на изкуството. Освен споменатия разказ, в германската столица той написва пиеса, която съвсем скоро беше поставена на българска сцена – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Берлин го провокира за творчество и там пише стихотворения, разкази, поставя началото на нов роман. Написва и предговор към каталог на един от най-интересните съвременни български художници Недко Солаков, отпечатан в най-престижното издателство за каталози в Германия.
„Там ти осигуряват времето за една година, за да пишеш, каквото поискаш. Няма никакви ограничения, няма изисквания – споделя Господинов. – Посещаваш различни четения, театър. През годината на престоя ми в Германия имах над 20 лични литературни четения. Повечето от тях бяха в Берлин, но имаше и в Мюнхен, Бремен, Лайпциг, Дрезден и в други градове. В България малко се знае за тази стипендия, но тя съществува още от 1963 г. През всичките тези години досега са я получавали хора, изявяващи се в най-различни сфери на изкуството - филмови творци, музиканти. Стипендията наистина си заслужава.”
Въпреки че творчеството на Георги Господинов отдавна е познато в чужбина, поканите за премиери не спират. В края на миналата година неговият “Естествен роман” излиза и на полски:
„По покана на полските издатели направихме четири много добри премиери в Краков, Варшава, Торун и Вроцлав – пояснява писателят. – След това излезе и испанското издание на „Естествен роман”. Преводът му е направен от един български и един испански преводач. В момента книгата излиза в Истанбул. Турция е 15-ата страна, която я издава. В близко бъдеще предстои публикуването на едно томче с поезия на немски от издателството, което публикува „Естествен роман” в Германия.”
Писателят си припомня, че когато в края на 90-те години излиза за първи път „Естествен роман”, читателите са леко озадачени от особената му фрагментарна форма и тема. Чуват се реплики, че текстът е прекалено лиричен, за да се определя като роман. Успехът обаче съпътства тази книга повече от десет години в много страни по света. Новата пиеса на Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта” по думите му донякъде повтаря начина, по който се възприема „Естествен роман”. Тя също е с подобна фрагментарност, остросъвременна, художествено-документална и според създателя си носи „тарантиновски тип визия”. Вече има и предложения за превод на други езици. Често в творбите на Георги Господинов се долавя особена мека и тъга.
„В тази тъга се събират трагизмът и комизмът на живеенето ни – казва той. – В различни периоди човек си мисли по различен начин за нещата, които прави. Понякога минаваш през време, в което искаш над всичко да се надсмееш, да пародираш. Мисля, че сега съм в период, в който искам да разбера какво преживяват хората и, ако мога, да утеша. Има много тъга за описване. Но тя не е непременно нещо лошо, тя те кара да продължиш нататък.”
