„Всичко започна с това, че се включих в интернет и започнах да играя... табла. Обикновена балканска игра, която се оказва, че играят по целия свят” – четем в началото на „Виртуален роман”, чиято премиера бе преди дни в София. Автор на книгата е Миа 2442. Миа е главната героиня на книгата, която не просто си търси партньори за игра в мрежата. Тя има несполучлив брак, иска да лекува самотата си, жадува за съпричастие, разбиране, любов. Озовава се в най-различни ситуации, общува с хора от различни континенти и националности, с различни съдби. Написан в първо лице, единствено число, романът създава усещането за пределна откровеност, за автентичност на преживяванията.
Ще попитате кой се крие зад ника Миа 2442? Това е д-р Мариана Царкова, чиито интереси в различни области далеч надхвърлят ареала на вътрешните болести, в които тя е специалист. В началото на разговора ни тя държи да уточни, че между автора и героинята трябва да се прави разлика, независимо, че похватът с първо лице единствено число дава много възможности за съпреживяване и чувство за автентичност у читателя. А в крайна сметка важни са посланията.
„Каква е тази магия на интернета? Какво става с нас – ние спираме да общуваме с близките си, с роднини, съседи, приятели, спираме да четем и да гледаме телевизия и висваме пред компютрите…” – започва да се пита Миа след натрупаните разочарования от общуването в мрежата. А д-р Царкова споделя за пристрастяването към виртуалната реалност следното: Това е форма на бягство от действителността, което обаче става по много привлекателен и социално приемлив начин. Затова хората много късно си дават сметка, че това бягство им отнема много неща.
Кога човек става зависим от компютъра и как тази зависимост се отразява на поведението му?
На практика има критерии, по които се преценява зависимостта към компютъра. Даже сериозни изследователи като Кимбърли Янг още през 1994 година правят разлика между зависим и пристрастен, като пристрастен е по-силната форма. Има специални въпросници, по които се преценява тази зависимост. И примерно от осем въпроса, ако отговориш на пет с да, означава, че си зависим. Но всъщност е важно това, че човек започва все по-дълго се задържа пред компютъра, за да получи усещането за удоволствие. Докато започне да се чувства непълноценен извън мрежата и тя чисто физически му липсва. Така идват безсънието, чувството за тревожност, социалната дезинтеграция. Много автори говорят за криза на идентичността при това пристрастяване. Когато един човек пренебрегва приятелите си или партньора си, за да се потопи във виртуалната реалност, това означава, че има проблем, че има пристрастяване.
Така компютърът започва да променя ценностната ни система. Случва се и нещо друго – човек иска да избяга от самотата си в интернет, но се оказва, че мрежата го превръща в още по-заклет самотник…
Това са взаимно зависими процеси – казва Мариана Царкова. – Човек се самозаблуждава, че лекува самотата си в интернет. Там наистина получава усещане за безсмъртие, за принадлежност към многолюдна общност, за кипящ живот. Но това са илюзии. Поне по мои наблюдения, проучвания и чути разкази, рядко виртуалните връзки прерастват в реални. Това, което човек по-често търси в интернет, е анонимността, възможността да се представяш в различна светлина. Да, намира всичко това, но в един момент трябва да си даде сметка, че няма нищо по-хубаво от едни реални отношения и реален контакт с истински партньори.
Разбира се, далеч не всички, които потъват във виртуалната реалност, са самотни. Много хора са с партньори, но пак имат нужда да мечтаят, да търсят различни възможности за реализация. Аз не искам да бъда разбрана неправилно – интернет е много добро място, там има невероятно количество полезна информация – отбелязва Мариана Царкова. – Но просто трябва да знаем и отрицателните черти, да сме предупредени и подготвени за тях. Особено важно е това, когато става дума за децата. За тях има много зарибяващи механизми и тъй като те така или иначе живеят в един свят на фантазиите, са много податливи, бързо се пристрастяват към игрите, към виртуалната реалност. Много по-трудно излизат от нея после, страдат социалните им контакти, работата в екип.
В този смисъл „Виртуален роман” може да бъде смятан за предупреждение. Но в него се говори и за любовта, живота, смъртта, професията и още много неща.
Гледа ли Мариана Царкова към следваща книга?
Да, защото писането за мене е огромно удоволствие, бих казала, необходимост. Структурирам различни варианти за втори роман, макар че аз обичам да пиша и хумор. Имам готови хумористични разкази, може би ще се опитам да видят бял свят. Смехът винаги е бил едно от най-добрите лекарства и едно от най-големите постижения на човечеството. Много се забавлявам да пиша хумор, това личи и във „Виртуален роман”. Даже ще се радвам, ако догодина успея да издам книга със смешни разкази. Вторият ми роман вероятно ще бъде пак една много човешка история, защото във века на дехуманизацията всички искаме да се върнем към обикновените, простички неща и да прочетем една добре разказана история.
