От 24 до 30 май в НДК в рамките на Салона на изкуствата се провежда Пролетният базар на книгата. В него участват 65 български издателства. „Това е среща, на която не само се купуват книги, но и читателите общуват с издателите, с автори, вземат автографи, защото има богата културна програма” – отбелязва Венка Рагина, член на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга”. Акцент в сегашното издание на базара е литературата за тийнейджъри – популярни в чужбина поредици, но и родни заглавия. Юлия Спиридонова-Юлка, наричана графиня на детската литература, има среща със своите читатели. За представянето на своя роман „Виктория” от Израел идва Сами Михаел. Тук е Елизабет Костова, чийто роман „Историкът” стана световен бестселър. Американската писателка, която е омъжена за българин, дойде за премиерата на новата си книга – „Крадци на лебеди”, както и за семинара по творческо писане, организиран от фондацията на нейно име. Австрийският автор Роберт Менасе също ще раздава автографи - върху сборника си с разкази „Всеки може да каже „аз”. Модерна сръбска проза – от Иво Андрич и Борислав Пекич, популяризират известни преводачи и етногрупа „Оратница”. Със сигурност интересна за почитателите на класиката ще бъде срещата с критика Йордан Ефтимов и новата му книга „Двойното дъно на класиката: от Ботев и Вазов до Йовков и Далчев”. Ще бъде представен и сборникът с разкази, интервюта, есета и публикации в периодичния печат на доц. Георги Лозанов „Какъвто трябваше да бъда”.
Кризата се усеща и на книжния пазар. Както посочва Веселин Тодоров, председател на УС на Асоциация „Българска книга”, в края на миналата година е бил отбелязан спад от около 10 процента в продажбите.
„В нашия бранш кризи е имало винаги – казва той. – През 96-97-а беше много жестоко, защото книгите са сред първите неща, които човек може да спре да купува, когато няма пари. В последните години всичко вървеше нормално, имаше много добър ръст, от порядъка на 10, даже 15 процента, започнаха да се издават наистина стойностни неща, много българска литература. Тъй като в България пазарът е малък, трябва да има платежоспособно търсене, за да излизат успешно родните автори. Говоря за несубсидирани, неподпомагани по приятелски или бизнес-канали заглавия, а за книги, от които може да се печели. И това нещо започна да се случва в периода 2006-2009-та година, когато наистина имаше бум на качествени съвременни български творби. За съжаление, кризата ще действа негативно. Надяваме се да я преодолеем сравнително бързо и да продължим в тази посока, защото България не само трябва да внася, а и да изнася култура.”
Според Веселин Тодоров търсенето на българска литература сега е значително по-голямо, отколкото в годините след промяната, когато читателите са бързали да наваксат с преводни автори.
„Това време мина, пропуснатото го наваксахме и има интерес към българската художествена литература, включително към поезията – казва той. – Търси се и популярната нехудожествена или специализирана академична литература, така че това е един положителен факт. Хубавото е, че се купуват най-различни книги. В една по-голяма книжарница има толкова артикули, колкото не всеки хипермаркет има.”
Как обаче да бъдат насърчени да четат младите, за които компютърът обикновено е основен източник на информация, а много често – и на общуване? През изминалите години бяха отпускани известни средства за обновяване на фондовете на библиотеките. „От година и половина няма такова финансиране и за това е една наша голяма битка – продължава Веселин Тодоров. – А библиотеките са много важен канал, защото са най-вече в училищата, тоест близо до децата. Освен това, книгите там се ползват безплатно. Ние като асоциация и най-вече като издатели, всеки поотделно, правим максималното да стигаме до училищата, да представяме наши автори там. Директно работим с учителите, с учениците. Но все пак това, което може да се направи, е свързано с пари, и има логика държавата да вложи някакъв ресурс.”
Хубавото на книжния базар е, че книгите ще бъдат продавани с отстъпка. Ще има и аутлет за хитови заглавия от минали сезони. Намаленията при тях ще бъдат от 40 до 70 процента.
