80-годишният майстор на италианското кино Джулиано Монталдо получи наградата на София за цялостен принос към филмовото изкуство. В България той дойде, за да представи два нови свои филма: «Златото на Куба» и «Демоните на Санкт Петербург» на международния София Филм Фест. Първият от тях разказва драматични страници от историята на Куба, анализира настоящето й и разкрива очакванията на младите хора. Вторият е талантливо пресъздадена история за живота на Достоевски. С него режисьорът продължава работата си върху филми за личности с нестандартни, драматични съдби: Марко Поло, Джордано Бруно, анархистите Сако и Ванцети. Споделя, че четенето на големите руски писатели го е вдъхновило да направи филм за Достоевски.
“Когато един младеж израства с тези книги, те остават в сърцето му – разказва Джулиано Монталдо. – Може да не ги препрочетеш, но у теб е останала атмосферата, светът, който е в тях. Животът на Достоевски е изпълнен с много страдание и същевременно с надежда. Той е и революционер, осъден на смърт, чийто разстрел в последния момент е заменен с каторга в Сибир. И играч на хазарт. Имал е дългове, преследван е бил от кредитори. Когато за първи път бях в Русия, отидох в една от къщите, в които е живял. Там видях изписани от него листове - с много ситен почерк, никъде не е задрасквал. Защото винаги е работел с тревога и напрежение бързо да довърши това, което пише, за да може да плати дълговете си. Изневерявал е. Човек с недостатъци и достойнства, един от нас, и същевременно велик. Ненавижда насилието. През цялото време е преследван от угризения, без да има удоволствието да се порадва на собствения си живот.”
За изпълнител на ролята на Достоевски Монталдо избира звездата на Кустурица Мики Манойлович. „Той има много силно присъствие, просто пробива екрана с поглед – споделя режисьорът. - В киното най-важни са очите. Когато един актьор казва: „обичам те” или „мразя те”, първо трябва да го изрази с очите си и след това с думи. А ако успее да го каже само с очите, още по-добре.” Манойлович е познат у нас и от филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Лентата бе българското предложение за „Оскар” за чуждоезичен филм и се класира сред 9-те претендента, от които неотдавна бяха номинирани 5 заглавия. „Много хубав филм сте направили. Поздравления!” – обърна се Монталдо към продуцента на лентата Стефан Китанов и режисьора Стефан Командарев пред публиката в София.
Българска връзка в творчеството на Джулиано Монталдо може да се търси в полето на операта. Работил е с голямата българска певица Гена Димитрова в постановката на „Турандот” на Арена ди Верона. „Гена беше божествена” – отбелязва той. Филмите му имат награди от престижни фестивали. Сред тях е международната телевизионна копродукция „Марко Поло”, снимана в Европа и Азия, показвана в 76 страни, със 7 номинации и 4 награди „Еми”. През 1999 г. Монталдо застава начело на голямата продуцентска компания RAI Cinema. Филмите, в чието създаване участва там, стават касови хитове, печелят отличия по света, дават възможност за изява на новото поколение италиански режисьори. През 2001 г. Джулиано Монталдо е удостоен от италианския президент с титлата Cavaliere di Gran Croce /Кавалер на големия кръст/.
„Мисля, че нашето поколение имаше късмет – казва режисьорът. - Създадени бяха силни творби. Сега, благодарение на новите технологии много от старите филми са възстановени и младите могат да опознаят неореализма на 50-те, да прочетат чрез тях нашата история. В момента имам усещането, че на света са му откраднали оптимизма и надеждата. Ако едно дете се роди и израсне без оптимизъм и надежда, това означава да му откраднеш и свободата. Ние сме длъжни да върнем на младите мечтата за благоденствие, за спокойствие.”
Снимки: Венета Павлова и организаторите на София Филм Фест
