Неотдавна в София се проведе Вторият международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер”. Член на журито в него беше прочутият български майстор в жанра Румен Петков. В родната анимация Петков навлиза през 1969 година. Заедно със Слав Бакалов през 80-те той прави филма „Женитба”, който печели „Златна палма” в Кан. След промените у нас аниматорът заминава със семейството си в Съединените щати, където работи за различни филмови студии, сред които са „Картуун нетуърк” и „Юнивърсъл”. От 15 години преподава режисура на студенти в Калифорния. Какво си спомня за българската анимация от времето преди промените Румен Петков? Ето какво каза той в интервю за Радио България:
„Анимацията беше много свободна в онези години, за разлика може би от игралното кино, от книгоиздаването. Донякъде се гледаше на нея като на изкуство само за деца. А малкото филми за възрастни, които ние правехме, бяха абсолютно свободни, защото те се показваха по международните фестивали навън. Имахме свободата да разказваме в лентите си това, което искаме, но никой от нас не си позволяваше особени волности и не бяхме толкова смели да нарушаваме правилата. Поради тази причина ние се опитвахме да постигнем резултат във формата, така че всеки филм да бъде интересен като изображение, да бъде новаторски. Другото важно нещо е, че нашето поколение следваше традициите, създадени от големите майстори Тодор Динов, Доньо Донев, Иван Веселинов. Имаше установена традиция за това кое е добро, кое е положително. Опирахме са на посланията от българската приказка, притчата, басните. Изразните средства бяха по-скоро езоповски, не бяха директни, груби. Традицията е тази, която създава определен стил. Холивуд например е на високо ниво, благодарение на традицията, която е установена от много поколения филмови творци в анимацията и в другите жанрове.”
Легендарният филм „Женитба” е създаден през 1983-та. Извикват Петков и му казват, че трябва се измисли филм, който да бъде направен на компютър в Япония и след това да бъде показван по фестивали. И че трябва авторите да са двама – така е по-сигурно, че филмът ще стане. Румен Петков за пръв път има удоволствието да работи със Слав Бакалов, талантлив художник, с прекрасно чувство за хумор. Но между двамата се разразяват невероятни конфликти, всеки от тях пише сценарий, който другият отхвърля.
„Най-накрая, понеже и двамата искахме да отидем в Япония, а тогава пътуванията не бяха толкова свободни, колкото сега, казах на Славчо какво можем да направим – продължава Румен Петков. – Аз вземам за герой един български селянин, който ще се жени, и който в нощта преди женитбата си мисли за сватбата. Разделяме филма на две половини. Аз правя външното, видимото, това, което се случва в реалността по време на сватбата. А Славчо влиза в неговото мислене и представя вътрешния му свят. Външният свят, който аз нарисувах, беше с една лудешка българска фолклорна музика и селяни, които гонят едни прасета, пеят песни и са много интересни. А Славчо пък рисуваше представите на жениха за булките, които играят хоро, използва декоративни форми, които са в пълен контраст с външния свят. Заедно с композитора Борис Карадимчев направихме музиката – с удивителни песни, които изпълняваха селски баби. Уникална красота, колоритно...”
Слав Бакалов добавя за контраст коренно различна музика и след „сглобяването” на филма двамата отиват в Япония и правят компютърната му версия. За съжаление, те не са изпратени да получат лично „Златната палма” в Кан. Но Румен Петков пази на стената в отвъдокеанската си къща документа, който удостоверява, че е носител на престижното отличие.
В какви нови полета навлиза съвременната анимация?
„Новото е, че почти няма вече разлика в това как се прави игрално и анимационно кино, когато говорим за пълнометражни филми – обяснява той. – Защото голяма част от игралните филми имат много анимация – например в сцени, които иначе биха стрували страшно скъпо, тя създава илюзия за случващото се. Така и лентите се правят значително по-бързо. Друга тенденция – все по-голямо е присъствието на анимация в телевизията. Още нещо: в кината в Америка всеки месец се появяват нови мащабни, прекрасни анимационни продукции. Новото е в технологията, в разнообразието на невероятни изразни средства”, обобщава Румен Петков.
