На 14 март бе закрит 14-ият София Филм Фест. Голямата награда в международния конкурс за дебютни и втори филми получи руската лента “Една война” с режисьор Вера Глаголева. Специалното отличие на журито бе присъдено на копродукцията на Аржентина, Испания и Франция “Последното лято от детството” на Хулия Соломонoф. Призът за режисура бе заслужен от сръбския филм “Чакай ме, няма да дойда” на Мирослав Момчилович. Обиколилият вече много фестивали филм на младия български режисьор Камен Калев “Източни пиеси” взе две отличия – награда на журито и приза на Кодак за български игрален филм. Като най-добър документален филм бе отличен “Рецепти по история” на словака Петер Керекеш, копродукция на Словакия, Чехия, Австрия и Финландия, а наградата Jameson за български късометражен филм отиде при Николай Василев, режисьор на “Приказки”. “Объркана броеница” на турския режисьор Махмут Чошкюн пък получи наградата No Man’s Land за най-добро балканско заглавие. Престижното отличие на ФИПРЕССИ отиде при Алваро Брехнер за испано-уругвайската копродукция “Лош ден за риболов”.
Председател на международното жури в конкурса за дебютни и втори филми бе Пиер-Анри Дьоло, основател и дългогодишен селекционер на “Петнайсетдневката на режисьорите” на фестивала в Кан. Той създава и големия международен фестивал за телевизионни филми FIPA в Биариц, Франция. Но преди 2 години го напуска, огорчен от слабия интерес на телевизиите в Европа към чуждестранното не американско кино.
„80 процента от филмите, които гледаме по телевизията, са американски или национални и има съвсем малко филми от съседни страни в Европа - казва той. – В момента се опитваме да изградим обединена Европа, но не можем да видим филмите на нашите съседи, за да ги опознаем по-добре. Не можете по френската телевизия да видите румънски или български филм например – претекстът е, че нямало да привлекат зрители. Не се сърдя на частните телевизии, те могат да правят каквото си искат. Но обществените телевизии, поне във Франция, бяха замислени и с идеята да вкарат света в дома на французина, да му открият нови хоризонти, да чуе различни езици, и чрез опознаване на различното да възпитава у себе си толерантност.”
Затова Пиер-Анри Дьоло цени особено София Филм Фест, където може да се види широк спектър от източноевропейски филми, творби от Балканите, от района на Кавказ, каквито рядко се показват на други фестивали. Според него това е една от най-силните страни на кинофорума.
„Няма смисъл в конкурсната програма на фестивал като този да се опитвате да включите големи американски или френски филми например – смята опитният селекционер. – Съществуват вече фестивали като тези в Кан, Берлин или Венеция, които показват точно такива ленти и извън техните селекции почти не остават знакови филми от, да ги наречем, водещите в киното страни. Затова останалите фестивали извън споменатите три най-големи трябва да намерят своя ниша, да ни отворят очите за по-малко известни кинематографии, за нови търсения. По-добре е да се ориентират към първи или втори творби на нови имена в киното, отколкото към утвърдените майстори. Първите филми на режисьори от малки страни са обикновено по-стойностни от тези на събратята им в богатите държави. Просто защото авторите им трябва да се борят, за да намерят финансиране, а това отнема ужасно много време и, в крайна сметка, когато се стигне до реализиране на филмите, творците им са помъдрели.”
Френският кинокритик харeсва формулата на София Филм Фест с неговата разнообразна конкурсна и извънконкурсна програма – ретроспективи на утвърдени майстори, както и актуален поглед към последните наградени заглавия по големите фестивали, първи филми на млади творци, заглавия от всички краища на света, документално, игрално и анимационно кино.
Пиер-Анри Дьоло с удоволствие констатира, че като цяло нивото на конкурсните игрални филми на София филм фест е било много добро. Най-силно впечатление върху него е произвел руският „Една война” на Вера Глаголева. Филмът е по действителни събития, свързани с драмата на жени, родили деца от немските окупатори, и на самите деца в края на Втората световна война. „Този филм е изключителен, твърди Дьоло. – Възхищавам се на майсторската камера, на умението да се води повествованието. За дебют е наистина поразителен.”
Селекционерът е впечатлен и от българския филм “Източни пиеси” на Камен Калев, когото смята за безспорно обещаващ режисьор. “Филмът разкрива объркаността и безпътицата на много млади хора днес и това не се отнася само до България. Неговото достойнство е, че слага пръст в тази рана. Колко правдиво е неговото виждане, се доказва впрочем и от смъртта на непрофесионалния актьор, който играе главната роля в него. Малко след края на снимките той умира от свръхдоза наркотик. Филмът е забележителен и с това, че е направен с много малко пари.”
На фестивала отличие за цялостен принос в киното получиха известните режисьори Сергей Соловьов от Русия, Джулиано Монталдо от Италия, Ян Троел от Швеция и Тони Палмър от Великобритания, както и композиторът на филмова музика Божидар Петков. Те бяха удостоени с наградата на София.
