Над 200 са чуждите гости на 14-ия София Филм Фест, открит на 5 март – режисьори, продуценти, представители на фестивали и филмови фондове, дистрибутори. Сред тях са както знакови за Десетата муза творци с богата биография, така и изгряващи таланти, дошли да представят своите първи творби. Британската легенда Тони Палмър показа три свои филма и получи наградата на София за цялостен принос в киноизкуството. Вече над 40 години той прокарва своя пътека в него, създавайки музикални документални и игрални филми. Над 40 са и международните му отличия, сред които са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, награди “Еми”, отличия на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство. Лентите му са посветени на Вагнер, Шопен, Рахманинов, Стравински, Шостакович, Пърсел и други композитори, на прочути изпълнители в различни жанрове на музиката.
“Струва ми се, че задачата на филмите, които правя, е да провокира зрителите. Не виждам друго оправдание за създаването на филми за велики произведения на музиката, на живописта и даже за малки филми като моите. Целта е да се предизвика дискусия. Аз смятам, че правенето на филми не е професия за сериозни персони – каза с чувство за хумор режисьорът. – Това е по-скоро занимание за деца или за хора, които нямат нещо по-добро за вършене. Така че идеята ми е или да накарам публиката да излезе много ядосана след филма и да иска да ме убие, или, най-малкото, да започне да дискутира за него. Например филма All My Loving, който създадох през 1968-ма година, фактически беше първият по Британската телевизия, може би и изобщо на телевизионния екран, в който на рокендрола се гледаше сериозно. Музикантите, които участваха в него – “Бийтълс”, Джими Хендрикс, The Who, Pink Floyd, Cream и Франк Запа искаха да кажат нещо за света, в който живеят. А това беше времето на войната във Виетнам и те знаеха, че рокендролът има какво да каже за тази ужасна война.”
Един от проектите, към които Палмър гледа сега, е свързан с малък район –при Северозападна Украйна, Южна Полша и Беларус. Той обаче е люлка на големи европейски композитори: Стравински, Барток, Малер. Режисьорът си задава въпроса защо е така. И в търсене на отговора е готов да предприеме поредното си пътешествие и изследване в киното.
Председател на журито в Международния конкурс за дебютни и втори филми на фестивала е Пиер-Анри Дьоло. Той е сред основателите на редица фестивали, на Европейската филмова академия, на прочутата “15-дневка на режисьорите” в Кан, чийто артистичен директор е бил три десетилетия. И до днес тя е символ на добър вкус и оригинален стил. Откривател с изключителен нюх за различното го нарича директорът на София Филм Фест Стефан Китанов. Преди 20 години Дьоло кани в 15-дневката и два български филма – “Лагерът” на Георги Дюлгеров и “Маргарит и Маргарита” на Николай Волев. Според него творците принадлежат на една особена страна, която е извън държавните граници.
“Те просто търсят безкрайността – споделя той. - Искат да оставят следа във вечността, надявайки се, че по време на своя живот ще имат поне малко успех. Но това не е най-важното. Важно е онова, която ще оставят в историята, красотата на чувствата. Те ще вдъхновят хората, които се срещат с творбите им. Без музиката, живописта, скулптурата, киното, литературата животът би бил тъжен. Човек може да стане много богат, но все пак яде само три пъти на ден. И затова има нужда от други неща в живота – от любовта, страстта, изкуството. Ако я нямаше гениалната инвенция на хората, които са написали възхитителни пиеси, прекрасни романи, картини и филми, мисля, че не бих могъл да живея. Именно затова един истински фестивал като този на Стефан Китанов, който събира в продължение на 10 дни филми от четирите посоки на света, избрани с грижа, любов и възхищение, е абсолютно необходим.”
Режисьорът Дрор Захави е роден в Израел, баща му е българин. Дипломирал се е в Германия, режисирал е много телевизионни филми, носител е на награди за сериали, в които е работил. Дебютният му игрален филм “За баща ми” миналата година спечели Голямата награда на София Филм Фест. След това филмът му намери разпространение в САЩ. Сега Дрор е член на журито в конкурса за дебютни и втори ленти.
“Наистина тук се чувствам все едно съм у дома. Знам и една фраза на български – “Всичко хубаво!” – казва той. - Наградата за мен беше чудесно преживяване. Миналата година бях тук само за 34 часа. Спомням си, все едно че беше вчера. Пристигнах в петък, отведоха ме от летището директно на прожекцията на филма, после имаше парти вечерта, а на другия ден тръгнах да търся къщата на баща ми. Той е на 85 години и вече забравя, така че ме беше изпратил към грешна улица. Не можах да я намеря, затова по телефона го питах дали наляво, дали надясно да завия, и накрая я открих. И така видях София през неговите очи и то такава, каквато е била през 1941 година. Може би най-важното нещо, което усетих тук миналата година, беше емоционалната връзка с моя баща.”
Унгарският продуцент Андраш Мухи е създател на компания, която през последните 10 години е продуцирала 17 игрални, 80 късометражни и около 70 документални филма. Много от тях имат награди от различни международни фестивали. Мухи е и копродуцент на филма “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който бе българското предложение за “Оскар”. Той се класира сред 9-те претендента, от които неотдавна бяха излъчени номинациите за чуждоезичен филм.
“На първо място искам да благодаря за това приключение – “Светът е голям...”, за мен то си беше един фантастичен експеримент – отбелязва Мухи, който също е член на журито в Международния конкурс. - Това, че лентата почти стигна до номинация за “Оскар”, бе огромна новина в Унгария. Филмът вече се показва в киносалоните у нас, току-що излезе и на DVD и унгарската публика много го хареса. Надявам се да продължим нашите връзки и в бъдеще. Бях щастлив, че можах да подпомогна и документален проект на режисьора Стефан Командарев. Сега тук искам да предложа един много добър филмов проект на унгарската режисьорка Илдико Енеди - прекрасен филм за любовта. Ще го харесате.”
В София Андраш Мухи вече намери български партньор. Така филмът на Енеди ще бъде копродукция на няколко държави, сред които е и България.
Снимки: Венета Павлова
