Радио България

Един от шедьоврите в българската анимация се нарича „Маргаритката”. Във филма суховат и неприятен чичко преследва с градинарските си ножици цвете на една поляна. А симпатичната маргаритка все му убягва, докато намира закрила и приятелство при едно малко момиченце. Лентата, създадена в средата на 60-те години, печели признание на фестивали в Европа, Северна и Южна Америка. У нас през 1967 г. е обявена за най-добрия български детски филм. В нея обаче могат да бъдат открити алюзии и за идеологическата „подравненост” на обществения строй, при който филмът е създаден, и други, по-дълбоки пластове. Негов автор е Тодор Динов, основоположник на професионалното ни рисувано кино. Той е и сред създателите на Студията за анимационно кино у нас. Неговите ученици Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Веселинов през годините носят широко признание на родното кино. Особено популярна е поредицата на Доньо Донев „Тримата глупаци”. А през 1985-а Румен Петков и Слав Бакалов печелят „Златна палма” в Кан с филма си „Женитба”.

„Имахме страхотна анимация, бяхме сред първите в света” – разказва за златните години на жанра Надежда Славова в интервю за Радио България. Тя е председател на Българската асоциация на независимите художници-аниматори, която организира Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер”. БНР е основен медиен партньор на фестивала. Г-жа Славова смята, че тези златни години и сега продължават, с изключение на времето през 90-те, когато рязко спадна производството на филми. Според нея сега за българските аниматори има работа – както в страната, така и зад граница, както в областта на киното, така и на рекламата.

„В момента има един страхотен възход, защото те разбраха, че могат
да правят филми и в своята страна, въпреки че държавата трудно помага, но все пак има начини за подкрепа – посочва тя. – Има доста нови филми. Фактът, че на фестивала тази година имахме 32 български творби, при положение, че миналата година бяха 12, говори сам за себе си. Така че колегите не престават да работят. Анимацията е едно невероятно вълшебство и който е влязъл в тази магия, няма начин да излезе. Остава завинаги при нея. Имаме много успехи и в момента.”

И през тази година възпитаници на българската анимационна школа получават признание на международни фестивали. Творбата „Облачно” на Велислав Казаков, който работи в чужбина, спечели Голямата награда за анимационен филм на кинофестивала в Монреал, както и Специалния приз на БАНХА на фестивала „Златен кукер”. Поредица от отличия има филмът „Дневниците на Липсет” на живеещия в Канада Теодор Ушев, сред които е и Голямата награда от Осмите международни срещи на анимационното кино във Висамбур, Франция. Специалната награда на журито от същия форум пък получи друг български автор – Весела Данчева, чийто филм „Анна Блуме” има вече букет от призове у нас и зад граница.

Доста награди на българското кино са донесли автори като Златин Радев и Андрей Цветков. Посланията на техните творби и интересните им търсения в областта на изразните средства са ценени и у нас, и навън. Дипломната лента на Радев „Консервфилм” от 90-те години има например две номинации за „Оскар”. С талант и въображение са белязани и произведенията на аниматори от най-младото поколение. Сред тях е Симеон Сокеров, който участва в тазгодишното издание на „Златен кукер” със студентски филм.

„Пет пъти” се казва неговата творба, която спечели наградата на Софийска община за най-добър български анимационен филм – пояснява Надежда Славова. – Това е една обикновена история с главна героиня момиченце. Разказана е обаче по пет начина и с пет техники. Всичко това показва широкия обхват на възможностите на този автор. На практика нашите художници-аниматори работят почти във всички известни техники. Тази година имаше страхотно разнообразие. Симеон Сокеров прави както рисувана, така и 3D анимация. Доста интересни ефекти е постигнал с тези пет варианта, които е представил във филма си.”

По света има много школи, в които на анимация се учат и децата. Преподават им професионалисти в жанра. Както посочва Надежда Славова, хубаво е и у нас да има подобни школи, в които ще правят първите си стъпки бъдещите майстори. Защото: „Много от аниматорите работят на ръка, рисуват абсолютно всичко и след това то се сканира, вкарва се в компютъра. Възможно е и директно с таблет да се рисуват и вкарват героите и декорът. Има множество начини за това. После всичко се обработва с различни програми, за да се постигнат много добри ефекти. Но, когато говорим за техника, хората трябва да знаят, че невинаги е толкова сложно. Затова ние правим пътуващ фестивал, за да покажем на студентите и учениците, че може да се прави анимация само с един фотоапарат и с всякакви подръчни материали, с предмети, които се движат и се рисуват. Достатъчно е фотоапаратът да бъде закрепен статично и да се снима покадрово с него. Точно заради това направихме уъркшопове по време на фестивала и след него, за да покажем, че анимацията не е толкова трудна, въпреки че съдържа в себе си много изкуства. За мен тя е велико изкуство, дава невероятни възможности. И когато имаш креативен дух, можеш да направиш много неща с нея, да експериментираш и в най-обикновени условия.”