Той е популярен български актьор с внушителна театрална и филмова биография. Повече от 120 роли на сцената и на екрана – милиони думи и стотици преживени драми, запомнящи се образи и задължителния актьорски стрес, който го държи във форма. Ивайло Христов не просто играе, той “отиграва” героите си. И спектакълът има свой различен живот вечер след вечер, дори години: „Секс, наркотици и рокендрол”, „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати”, „Носорози”, „В очакване на Годо”, „Вишнева градина”, „Женитба”...
В киното Ивайло Христов е герой в “Бащата на яйцето”, “Акатамус”, “Парчета любов”, “Приземяване”, “Мера според мера”. Ролите му донесоха популярност, любовта на зрителите и престижни наши и международни награди. И преживяване като това, че любовта е чудо, дори, когато не си участник в нея, а само я наблюдаваш. А популярността има приятен смисъл, само, когато си отговорен към хората, които искат да те познават. Срещите и работата му с колеги като Леон Даниел, Йосиф Сърчаджиев и Атанас Атанасов, с драматурзи като Бекет са най-хубавото, което му се случва. Защото открива с тях азбуката на оцеляването – вътрешното, онова, заради което все още се събужда по средата на... диалози със себе си или с приятели.
През месец април популярният български актьор и режисьор Ивайло Христов се представи с две премиери в София. Той е режисьор на спектакъла “Белградска трилогия” в Модерен театър и направи актьорски дебют на най-голямата сцена – Народния театър “Иван Вазов” в постановката “Смъртта на търговския пътник”. И двете, с почерка на Ивайло Христов, се превърнаха в събитие в културния живот на столицата.
Още актуални са впечатленията и от филмовия хит “Стъпки в пясъка” с режисьор и сценарист Ивайло Христов. Лентата събра всевъзможни награди от престижни кинофестивали. Историята на един български емигрант го грабва на върха на един небостъргач в Щатите. За миг дори Ивайло Христов се оглежда за Дюма наоколо – това е история достойна за перото му. Така се ражда бъдещият филм. Останалото вече го знаете.
И така, накъде водят стъпките в пясъка и остават ли следи след новия прилив... провокираме режисьора и актьора Ивайло Христов в откровен разговор за необходимите илюзии в битката да си “някой” в истинския живот. И всеки ден в материалния комфорт да извървиш отново трънливата пътечка към вътрешното, духовното оцеляване. Така животът си остава твой, изборът на този живот – също. А най-важна „да си в мир със себе си” е любовта. Истинската или илюзията за нея, на театралната сцена или на сцената на живота. Тогава стъпките в пясъка остават – до новия прилив и след това...
