Тя е млада, изключително активна и успешна. Възпитаник на Националната художествена академия, специалност сценография, Мира Каланова знае, че е родена с този избор на професия. Без комплименти, работата й на голяма сцена и в киното, интересът й към класическа драматургия и модерни автори заслужено фокусират вниманието и признанието на гилдията. Мира два пъти е номинирана за „Аскеер” и получава статуетката за костюмите в класическия „Макбет” на Шекспир и за модерния „Магбед” на Йонеско. До статуетката Мира Каланова се представя с дълга филмова и театрална сценография. Примерите в киното са „Хотел „България”, „Хълмът на боровинките”, „Пансион за кучета”… На сцените в Стара Загора, Враца, София, Сливен… битуват при нестихващ интерес спектакли като „Тайбеле и нейният демон”от И. Б. Сингер, „И най-мъдрият си е малко прост” на Островски, „Макбет” на Шекспир, „Юлий Цезар”, „Напразни усилия в лятна нощ” и още – „Саломе” на О. Уайлд, „Излишък от любов” на Т. Димова…
© Снимка: архив
Мира Каланова
Историята на творческата й биография е история на предопрелено възпитание на чувствата. Тя е пето поколение от фамилия, посветена на изкуството и хуманитарното мислене и усет. От самото начало знае, че сценографията е не просто обличане на героите, тя е познание за важните неща, тя е вглеждане в детайлите, които завършват картината на живота, който се „качва” на сцената. За Мира Каланова тя е усет за пространството и времето, в което минава животът – истинският и отразеният в спектакъла. Мира Каланова е стъпила здраво на земята и оценява високото си отличие с благодарност, че театралите я приобщават, че й отреждат пътечка в пространството на изкуството. Сега очаква среща с „Вуйчо Ваньо” на Чехов и знае, че трябва да изкачи високо стъпало. Разбира се, пожелаваме й отново интересна и мъдра среща. И още един „златен” ключ към човешката вселена на възходи, падения и надежди.
