Под това заглавие на всеки две години от 1996 насам Русе е домакин на международен фестивал. За първи път тази година европейските театрали акостираха на русенска сцена през юни, а не както обикновено през есента. Постепенно фестивалът се превръща в колоритно събитие не само за русенци, но и за страната, става част от културния живот на европейските градове от бреговете на Дунав и Балканите. Фестивалната седмица е време, в което не само се представят жанровото, сценичното, режисьорското и актьорското разнообразие на националните театрални школи, но и момент, когато професионалистите „кръстосват шпаги” в дебати около кръглата маса по горещи теми на гилдията.
Плакат на пиесата „Столове” от Йожен Йонеско, съвместна постановка на Драматичния театър от Битоля и Драматичния театър – Враца
Този юни във фестивала участваха трупи от Дания и Франция, Румъния, Македония и България. Авторски мултижанров пърформънс, модерна адаптация на Шекспир, театрален експеримент, при който се съчетават елементи на уличния театър и цирковото изкуство, танцов спектакъл, съвременна сценична интерпретация на балканските драматурзи Йожен Йонеско и Тунджер Джюдженоглу – това бяха част от акцентите в програмата на „Театрален пристан на Голямата река”, а нейните реализатори са или отдавна наложили се имена като българката Маргарита Младенова и македонката Йоана Поповска, или амбициозни актьори на средна и младежка възраст, които покоряват с дръзкото си сценично поведение, с желанието си да принудят света край себе си най-сетне да чуе гнева, изтощението, самотата, на които са подложени личните им емоции от него самия.
Жоао Пауло дос Сантос е португалски акробат, Руи Хорта – португалски хореограф, а Гийом Дютрийо – френски музикант. В 2004 година те създават френско-португалската частна компания „О Ултимо моменто” с една единствена цел – чрез спектакъла си „ С теб” да разкажат на хората, които ги гледат из различни точки на планетата, за начина, по който възприемат собственото си тяло и заобикалящите го обекти. Езикът им е уникален – това е език на безсловесността – диалог между актьорите няма, на съвсем празната сцена – един стол и един пилон са целият реквизит, и на движението – атлетично тренираното човешко тяло се носи из въздуха и по земята, сякаш е четка в ръцете на изкусни живописци, с която те рисуват съдбата си, мислите си, душата си.
Сцена от танцовия спектакъл „Ракообразно” на датската трупа „Кит Джонсън X-акт”– Копенхаген
В същото време „Ракообразно” на датската трупа Кит Джонсън Х-акт се опитва да внуши само едно нещо – пра-архаичното тяло и сетива никога, от времето преди Homo Erectus та до ден днешен, не са напускали човешките същества, те все още са вселени в тях под формата на жива памет и тя сякаш очаква своя ключ, за да отвори портите си; соло пърформънсът без колебания разкрива еволюционните спомени на тялото, като доста дръзко излиза отвъд физическите му реалии. През 2010 „Ракообразно” е избран за един от дванадесетте най-добри спектакъла на десетилетието в Дания.
Рашко Младенов в ролята на Вершинин в пиесата „Три сестри” на А. П. Чехов (постановка Армен Джигарханян и Юрий Клепиков)
За Рашко Младенов това е първи фестивал. От една година известният актьор и театрален мениджър е директор на ДТ „Сава Огнянов” – Русе, от където преди 40 години започна неговата актьорска кариера: „Мога с ръка на сърцето да кажа, че това са трите ми най-продуктивни, най-радостни, най-добри години въобще, в целия ми професионален път. Никога няма да забравя „Престъпление и наказание” и Разколников, „С любовта шега не бива”, „Доходно място” и „ Януари”. В тези години актьорският състав беше много силен. Върнах се, защото много обичам града, много обичам театъра. Затова и сега имам много сериозни претенции. Театърът беше занемарен безкрайно много. Заварих колектив, който има нужда да бъде насърчаван, да бъде обгрижван, ако искаме да ни се отплати с амбициозност в работата. Вече сме едно цяло и сериозно работим, за да извадим театъра от кризата. Не е нужно да бъда скромен, за да кажа, че през тази година и половина поставихме 15 спектакъла. Няма извънстоличен театър, който да се похвали с подобни усилия. Но това е нашето желание – отново да привлечем русенския зрител, който беше забравил, че има театър. Мисля че пътят ни е прав. Сега влязохме в нова финансова система с т. нар. делегирани бюджети. Така или иначе живеем в бедна държава, но реформата в българския театър върви успешно. Поне на този етап. Никак не е лесно, излизат и редица морални проблеми. Чуха се и приказки, че едва ли не ще вкараме чалга в театъра, говоря за театрална чалга, за да привличаме повече хора. Мисля, че може да се върви по ръба, по ръба на добрия вкус, че може да има и развлекателен театър. Съвсем скоро мина премиерата на една позабравена, но прекрасна българска пиеса „Как писар Тричко не се оженил за царкиня Кита с китка накичена " от Никола Русев. За ролята на Кита гостува Мартина Вачкова. Репертоарът трябва да включва детски пиеси, младежки. Направихме спектакъл за детската престъпност, който скоро ще тръгне на национално турне. В града вече го видяха всички училища. Това е нова българска пиеса, на наш актьор, който сам си постави пиесата. Казва се Орлин Дяков, а пиесата – „Уравнение”. Така че стремежът е репертоарът да се отвори за масовия зрител. Не го казвам в лошия смисъл. В същото време си давам сметка, че градът обеднява, градът оредява. Русе е останал почти наполовина. Много осезателно се усеща това, но така е. Трудно е, много е трудно, но трябва да се преборим с положението. Затова сме се хванали за абсолютния минимум на делегираните бюджети, защото си даваме сметка, че все пак можем да съществуваме. Сега поне можем да живеем, да дишаме нормално, разбира се при трудните условия, при които се живее и диша. И да оцеляваме!”
Закани се и доведе на русенска сцена великия Армен Джигарханян, който дойде, за да постави заедно с Юрий Клепиков „Три сестри” на А. П. Чехов. И отново напомни на почитателите на Мелпомена, че „раждането на един спектакъл е даже по-сложно от раждането на едно дете”.
Снимките са предоставени от ДТ „Сава Огнянов”
