Стоян Алексиев посрещна 60-годишнината си с “Полет над кукувиче гнездо” на сцената на Народния театър “Иван Вазов”. Героят му Хардинг в спектакъла е най-новата му роля. Стоян Алексиев е актьор със силно присъствие на театралната сцена. Десетки образи от драматургичната класика в запомнящи се представления са в афиша на актьорската му кариера. Той е Кардиналът в “Лоренцачо” на Алфред дьо Мюсе и Макбет на Шекспир, той е Креон в “Едип цар” на Софокъл или граф Кавършам в “Идеалният мъж” на Оскар Уайлд, Галилей в пиесата на Бертолт Брехт… В родната драма актьорът Стоян Алексиев е характерен в образите на отец Матей Миткалото и на Сократ в пиесите на Стефан Цанев “Тайната вечеря на дякона Левски” и “Последната нощ на Сократ”… За ролята на Алекс в пиесата на Яна Добрева “Топлината през ноември” взема “Аскеер”. След много и повече успешни години на сцената, Стоян Алексиев все още признава, че актьорската професия не е мечтата на детството му. В началото интересът е, забележете, не към актьорството, а към театъра като подреден свят. Докато дойде прозрението, че подреденият свят е великата илюзия, към която все пътуваме, но слава Богу, винаги остава още път, за да я стигнем.
© Снимка: личен архив
Като Хардинг в “Полет над кукувиче гнездо”
В монолога от спектакъла “Полет над кукувиче гнездо”
“…и започваш отчаяно да се мяташ между “аз” и “той”, вътре в себе си... между себе си…” Хардинг-Стоян Алексиев извиква истината за актьора и за актьорската професия. Истина за цената, която плащаш да живееш като още някой и той да е толкова истински, колкото ти самият. И отсреща да те разбират и да ти вярват стотици очи – вечер след вечер, в часа за илюзии наистина. Както се случва в часа за театър – в българско градче край Дунав или в София, в Париж или Чикаго – усещането за красиво и светло си струва. Когато си на сцената, трябва да носиш блага вест на хората, за да те разбират и да ти я връщат по-добра. Това е смисълът на магията, наричана “театър” и Стоян Алексиев продължава да го открива. Това е да бъдеш съавтор в случващото се в живота. И да не свършват въпросите вътре в себе си и между себе си и другите. За да ти стига смелостта да се учиш от грешките в живота и от илюзиите на сцената. В театъра и в киното Стоян Алексиев е обличал костюмите на много и различни от себе си герои. Твърди, че няма любимец от сцената или екрана, просто за него най-важна е “компанията на сцената и искрените хора”. Сред тях отличава режисьорите Любен Гройс и Асен Шопов. В дългата и запомняща се кариера актьорът Стоян Алексиев продължава да търси най-трудните въпроси за своя герой и най-истинските отговори от своята публика. Така пълни със смисъл сезоните на сцената, а и в живота си. Как се случва това, какво погубва илюзиите и защо никога не се отказваме от тях – в откровен разговор с актьора Стоян Алексиев.
