Равни ли са всички българи, когато търсят работа или вече са на трудовия пазар? Отговор на този въпрос дава изследване на института „Отворено общество” като партньор в проекта „Равенството – път към прогреса”. Останалите участници в него са Министерството на труда и социалната политика и Комисията за защита от дискриминация.
Изследването обхваща 1200 души в цялата страна, като допълнително са анкетирани 400 души от етнически обособени квартали, както и 400 българи с едни или други физически увреждания, посочва Мария Методиева, програмен директор на „Отворено общество”. Проучването изследва обществените нагласи по отношение на реализацията на трудовия пазар по пет признака: възраст, физически увреждания, етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация.
Основните изводи от изследването са – обобщава Методиева, – че наличието на физически затруднения е водеща предпоставка за ограничаване на възможностите за намиране на работа. След него идват възрастта и етническата принадлежност. Почти две трети от ромите и 28 процента от хората с увреждания споделят, че съответният признак е бил причина, за да получат отказ за работа. Най-силно засегнатите възрастови групи на пазара на труда са младежите между 18 и 23 години, както и българите между 46 и 60 години. Всеки четвърти запитан в тези възрастови групи признава, че лично е изпитвал отрицателно отношение от страна на обществото, а и на работодателите именно заради възрастта си. Тоест важно е да се каже, че има социални различия на пазара на труда и това е съвсем нормално.
Често пъти на най-младите хора се предлага работа без формално договаряне, продължава Мария Методиева.Това са потвърдили около 37,5 процента от анкетираните младежи.Трудно намират работа хората, които са над 45 години или в по-късна, предпенсионна възраст. Малко над 36 процента смятат, че за жените е по-трудно да заемат дадено място в сравнение с мъжете. Етническата принадлежност също е фактор при договаряне на трудови взаимоотношения, казва Мария Методиева. Около 60 процента от ромите са заявили, че им е отказана работа, защото представляват тази етническа група. Делът на заетите на трудов договор е най-висока сред лицата, които се самоопределят като българи, следвани от българските турци, като най-нисък е този дял при запитаните роми – едва 54 процента.
Образованието обаче оказва най-голямо влияние при наемането на работа на даден човек, сочи изследването. Колкото по-високо е образованието му, толкова по-висока е заетостта, социалната сигурност и заплащането.
Нашето изследване показва – продължава Мария Методиева, – че заетостта при лицата с начално и по-ниско образование е много малка, тя е едва 16 процента. При тези с основно образование заетостта е 23 процента. Докато при хората с висше образование тя е значително по-голяма – почти 70 на сто. Тоест политиката за намаляване на социалните различия при наемане на работа би трябвало да е насочена към инвестиция в по-качественото образование. Такова, което да отговаря на нуждите на пазара на труда, на потребностите на бизнеса, на частните компании.
Сексуалността, различна от традиционната, също оказва влияние при търсенето на работа. Малко над 40 процента от запитаните смятат, че различната сексуална ориентация е пречка за достойна конкуренция на трудовия пазар и работодателите не гледат на подобни кандидати с добро око. На въпроса: „Кого не бихте наели на работа?” 32 процента от запитаните отговарят, че не биха наели роми, малко над 25 процента – хомосексуалисти, почти 18 процента – бременни жени и 11 процента – хора с физически увреждания.
