От голям износител на плодове и зеленчуци през миналия и по-миналия век, България днес e държава с отрицателно търговско салдо в тази област. Поземлената реформа, свързана с провлачилото се вече две десетилетия връщане на кооперираните по времето на комунизма земи на предишните им собственици и техните наследници, нанесе сериозни щети на българското земеделие като цяло и най-вече на твърде чувствителната сфера на плодовете и зеленчуците. Допълнителен удар бе преминаването на сектора към пазарна икономика без никаква подкрепа от страна на държавата, насочена към градинарите.
През тази година България за първи път реши да подпомогне този почти изчезващ поминък. За производителите на плодове и зеленчуци са заделени 25 млн. лева. От тях 15 млн. лв. са европейски субсидии, а още 10 млн. лв. ще дойдат от държавния бюджет. Помощта ще бъде обвързана с количеството и качеството на произведената продукция, а не както досега на единица обработваема площ. Директните плащания на единица площ се оказаха доста непродуктивни в градинарския сектор у нас поради ред специфични особености, сред които разпокъсаността на земите и ниската степен на сдруженост на производителите в този бранш. От началото на действие на фондовете на Общата селскостопанска политика и у нас – 2007 г., при производителите на плодове и зеленчуци са отишли едва 8 процента от влезлите в страната евросубсидии на единица площ. А инвестициите в този вид земеделие са много по-значими от тези при получилите лъвския пай от директните плащания – зърнопроизводителите.
Ще бъде ли 2012-а годината на българските производители на плодове и зеленчуци?
Едва ли. Тъй като субсидиите, които за първи път ще им бъдат отпуснати, са все пак твърде скромни. „Е, по-добре е от нищо”, коментира в пресата председателят на Съюза на градинарите Слави Трифонов. Но годината може да се окаже поне „началото на края” на негативната тенденция на траен срив в един отрасъл, който в близкото минало бе емблематичен за България. Някога български емигранти градинари са учили страните по средното течение на Дунав на този занаят. А българските плодове и зеленчуци, доколкото все още ги има на нашия пазар, са от местни сортове с чудесни вкусови качества. Онзи вкус, който повечето европейци си спомнят от детството и който вече почти не се среща на международните пазари. Ако искате да хапнете от тези вкусотии и днес, елате в България. Но плодове и зеленчуци с автентичен вкус и мирис можете да срещнете по-скоро при някоя бабка, която ги отглежда в двора си и продава по малко на преминаващите край къщата й, отколкото на пазарите и супермаркетите. Там започват да преобладават познатите в цял свят вносни плодове и зеленчуци с отличен външен вид и завидна дълготрайност, но изгубили основното си качество – вкуса.
Картината на българското градинарство в момента никак не е розова. Затова е много важно отрицателната тенденция да бъде спряна колкото е възможно по-скоро. „През 1989 г. засетите площи със зеленчуци у нас са били близо 170 хил. ха, а през 2006-а те вече са само 70 хил. ха, твърди Пламен Димитров – изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция /БАПОП/. – При плодовете, продължава той, от засети 112 хил. ха през 1989 г. са останали през 2006 г. едва 37 хил. ха.” Макар и с по-бавни темпове „загубата на кръв” в сектора продължава и след 2006 г. По данни на Министерстовто на земеделието и храните /МЗХ/, в периода 2009-2011 година брутната продукция в сектора намалява средно с 15 процента.
Все пак през 2011-а имаше едни донякъде отраден факт – според статистиката, за първите 8 месеца на годината износът на пресни зеленчуци е нараснал на годишна база с 38,4 на сто. Но по-внимателният анализ показва, че сериозният ръст се дължи на изнесената сладка царевица, която все пак е по-скоро зърнена култура. При традиционните зеленчуци картина е съвсем друга – износът на домати например е спаднал наполовина, при чушките още повече – със 70 на сто. На този фон ситуацията при плодовете изглежда почти оптимистична – забелязан е ръст на износа с 0,1 процента.
Освен обещания за първи път достъп до евросубсидии за количество и качество на произведените плодове и зеленчуци, българските градинари ще могат през годината да се възползват в по-голяма степен и от Програмата за развитие на селските райони в раздела за „Модернизация за земеделските стопанства”, твърди Светлана Боянова, зам. министър на земеделието и храните.
