Ще паднат ли лихвите по банковите кредити в България, за да станат те по-достъпни за гражданите и бизнеса? Има ли банков картел или скрит индекс, който вдига цената на кредита за сметка на клиентите? Защо потребителите се чувстват измамени, когато заемите им поскъпват, без те да са осведомени?
Вълна от жалби срещу банките и вдигането на лихвите залива отговорните институции през последните месеци. Стигна се до парадокса държавата, бизнесът и гражданите да обявят война на банките. Те от своя страна запазват мълчание и не коментират темата. Някои анонимни банкери определиха „изравянето на томахавките” като „връщане към социализма”. Други пък нарекоха атаките срещу тях „политически”.
Във войната срещу „общия враг” се включи и президентската институция.
Икономиката е в основата на всичко. Лихвите трудно могат да се свалят с административни мерки – понижаването им зависи от икономиката, коментира пред журналисти президентът Росен Плевнелиев. Българските банки са конкурентни и стабилни, добави той, като изрази позицията на президентската институция, че „повече прозрачност означава повече защита на интересите на хората”. Всички идеи, според президента, имат нужда от обществен дебат. Управителят на БНБ Иван Искров се включи в обсъжданата тема, като уточни, че Централната банка не определя лихвите от 1 юли 1997 г. Защото политическата класа реши, че БНБ трябва да следи стабилността на националната валута – посочи той.
Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков се срещнаха с Асоциацията на банките в България. Състоянието на сектора и идеите на финансовото министерство за законодателни промени в банковата сфера бе темата на разговорите с банкерите. През миналата седмица финансист №1 предложи промени във формирането на лихвите по жилищните и потребителски кредити, както и отпадането на някои такси за клиентите. Причината за промените е недоволството на потребителите и неяснотата около цената на кредита. Експерти от министерството са разработили пакет от три мерки, които ще осигурят по-голяма предвидимост на цените, които хората плащат при теглене на заеми от банките.
В момента всяка банка сама решава по каква методология да изчислява лихвените проценти върху кредитите, които често се сменят в движение, аргументира се министър Дянков. Хората трудно се ориентират в условията, ситния шрифт в края на договора и сложните терминологии. Промените предвиждат лихвите по заемите да се определят на базата на основен лихвен процент EURIBOR (за еврозоната) или SOFIBOR (за българския междубанков пазар), плюс процента на съответната банка. Така домакинствата и бизнесът ще могат да сравняват офертите на различните банки и да избират най-изгодните условия. Всъщност, „такива са правилата в повечето европейски страни”, защити предложените промени финансовият министър. Топ-банкери контрираха с аргументите, че рисковата надбавка за българските трезори е много по-висока, отколкото за западноевропейските банки. Някои икономически анализатори коментираха, че подобни административни мерки ще имат обратен ефект, т.е. лихвите ще се увеличат с до 2-3 пункта. Освен това, на един конкурентен пазар намесата на държавата не е желателна. Въвеждането на задължителни индекси няма да намали лихвите, само ще ги направи по-прозрачни, коментират финансови анализатори. Те се опасяват, че подобен ход може да излезе скъпо както на банките, така и на обществото. Финансистите не отричат обаче, че банките се фаворизират и създават проблеми не само за домакинствата, но и за икономиката на държавата със скъпите си кредити.
Казаното по-горе ще илюстрираме и с факти. По данни на БНБ за 2011 г., 17 от всички 31 банки у нас управляват активи за над 1 млрд. лв. От такси и комисионни българските трезори са увеличили осезателно печалбата си през изтеклата година, като общата сума възлиза на 875 млн. лв.
