Над 10 млрд. куб. м природен газ са скрити в земните недра на с. Девенци, близо до гр. Плевен, в центъра на Северна България. От находището могат да се добиват до 1 млрд. куб. м газ годишно. Това представлява една трета от потреблението в страната, а експлоатацията на находището може да започне още тази година. Темата е изключително чувствителна за България, защото 90 процента от синьото гориво у нас е внос от Русия, а местен добив на природен газ ще направи страната ни по-независима от външни доставчици на суровини. Засега делът на българския добив от общото потребление в страната варира между 10 и 15 на сто. Новото находище се разработва от американската компания „Трансатлантик”, която е внесла в икономическото министерство искане за регистрация на търговското откритие на газ. Прогнозите на експертите показват, че запасите на синьо гориво могат да достигнат и 12 млрд. куб. м.
Според министъра на икономиката Трайчо Трайков от това находище могат да се добиват дори 40 процента от използваното у нас гориво. Според разчети на Министерството на икономиката и енергетиката, през изтеклата година консумацията на синьо гориво в България е достигнала близо 2,4 млрд. куб. м. От местен добив се покриват 300 млн. куб. м газ годишно, основно от находищата в Черно море, близо до гр. Каварна. Там в момента работи шотландската компания „Мелроуз”. Добив на газ има и от находищата до Горни и Долни Дъбник, Тюленово, Бутан, Долни Луковит и др., но те са малки и не играят съществена роля в консумацията на синьо гориво.
Цените на природния газ от новото находище ще бъдат с около 30-40 на сто по-ниски от пазарните, защото разходите са по-малки в сравнение със себестойността на горивото, транспортирано от Русия, прогнозира министър Трайков. Ползата за България е не само намаляване на зависимостта от руското синьо гориво, но и чисто финансова. Това са таксите, които концесионерите ще изплащат на бюджета, разкриването на нови работни места.
България може да разшири собствените си находища с добив и на шистов газ. Екоорганизациите обаче са твърдо против, защото смятат, че сондажите ще замърсят подземните води. „Рисковете не могат да се коментират на базата на виртуални заключения”, аргументира позициите на икономическото ведомство министър Трайков. Според него риск има, но той трябва да се предвиди и управлява. „Инцидентът в Мексиканския залив не сложи край на добива на петрол, коментира Трайков, а стратегията „лягаме и умираме”, защото нещо има риск, не работи”. Министър Трайков нарече опитите за тотална забрана „шистови контрареволюции”. Защото с въвеждането на законова забрана за добив на шистов газ, България ще губи от факта, че не може да разработва собствените си подземни богатства. Според него е необходим сериозен дебат за това, какво да включва такъв мораториум.
Експерти и граждани от своя страна изпратиха отворено писмо до премиера и парламента, в което настояват да не се налага мораториум върху добива на шистов газ у нас. Един от техните аргументи е цената на газа. Разликата между цените на синьото гориво у нас и тези, на които то се търгува в Турция, Гърция, Германия, Холандия и други конкурентни газови пазари в Европа, достига до 30 процента, пишат експертите. Те са изчислили, че така България губи годишно 150-200 млн. евро, които остават в доставчика или в страните по преносната мрежа. Според тях подобни протести осуетяват намирането на алтернативи за диверсификация на газовия пазар у нас. А целият регион активно развива проучванията на „неконвенционален газ”, като особено активни са Полша, Румъния, Украйна и Турция. България изостава не само със законодателството в тази област, но и с привличането на рискови инвестиции за този сектор.
Един от приоритетите на Енергийната стратегия до 2020 г. е енергийната независимост на България. Проучванията и добива на шистов газ и сондажите в Черно море фигурират като сериозна възможност за ограничаване на газовия монопол на руския „Газпром”. А зоните в Черно море експертите наричат „спящата красавица” на българската енергетика.
